— Не е ли рисковано?
— Не и на половина колкото да излъжеш адвоката си — каза Стив, като влетя в стаята с Манко по петите си. — Не те ли предупредих? По дяволите, Катрина, как можа?
— Какво има, Стив? — попита Виктория.
— Развратната ни клиентка за начало.
— Не можеш да й говориш така — намеси се Манко.
— Ти върви на майната си! — избухна Стив. Почервенял, той размаха пръст към Катрина. — Знаеш ли какво мразя повече от жена, която е убила съпруга си? Жена, която лъже адвоката си.
Катрина спокойно остави винената си чаша на махагоновата масичка за кафе. Изискан жест.
— Какво си му казал, Чет?
— Нищо, по дяволите! — отвърна Манко.
Катрина кръстоса единия крак, обут в копринен панталон, върху другия.
— Какъв е проблемът тогава, Стив?
Той преправи гласа си и я изимитира:
— „Не съм изневерявала на Чарли, откакто ми направи предложение.“
— О, това ли.
— Да, това.
— Откога се шибаш с Манко?
— Има ли значение откога?
— Има значение, че ни излъга. А щом си ни излъгала веднъж…
— Всичко останало, което ви казах, е истина.
— Така ли? С кого още се чукаш?
— Стив, трябва ли да си толкова вулгарен? — попита Виктория.
— Чет е единствената ми забежка — отвърна Катрина.
— Ами треньорът по голф? — попита Стив. — Инструкторът по аеробика? Потните градинари, които каниш на лимонада и едно набързо?
— Нямаш право… — Манко направи крачка към Стив.
— Млъкни! — Стив заби пръст в гърдите на Манко и стресна якия мъжага. — Още не съм стигнал до теб.
Виктория наблюдаваше как Стив прекоси стаята и се изправи като дърво пред масичката за кафе, как започна да крещи на Катрина, че през цялата си практика не е срещал по-глупав човек от нея и че щял да се откаже от делото и да я остави да лъже някой друг и щяла да извади късмет, ако съдебните заседатели не я линчуват, преди да я осъдят. Първоначално Виктория реши, че се преструва, че се опитва за сплаши клиентката им. После, когато сграбчи ръката на Манко и смъкна часовника му, реши, че губи самообладание.
Стив размаха часовника в лицето на Катрина.
— Остави ме да се правя на глупак с глупости от сорта на „Катрина обича Чарли“. Но по-лошото е, че ме вкара в капан. Включих Манко в списъка със свидетели, но не мога да го призова да даде показания, защото не мога да го подложа на кръстосан разпит. Изключено е и ти да свидетелстваш, защото и теб не мога да те оставя в ръцете на Пинчър.
— Само защото се чуках с Чет?
— Какво значи „се чуках“? — попита обидено Манко.
— Не ти ли казах да млъкнеш? — изрева Стив. — Нямам време за любовни драми.
Катрина каза:
— Се чуках, чукам се, може пак да се чукам, какво толкова има?
— Виктория, кажи й — нареди Стив. — Разясни й го, моля те.
— Пинчър ще използва връзката ви, за да докаже мотив — каза Виктория.
Катрина се разсмя.
— Какъв мотив? Да бъде с Чет? Да се омъжа за него? Моля ви.
— Какво трябва да значи това? — попита Манко.
— Чет, ти си чудесен по свой собствен начин, но си просто един тъпкач и двамата го знаем, така че престани да се правиш на интересен.
Катрина свали маската на дама от хайлайфа на Корал Гейбълс, помисли си Виктория. И без това не й стоеше много добре. Тя сбърчи чело, доказателство, че само няколко години я деляха от първата й инжекция „Ботокс“39.
— Добре де, излъгах, че съм била вярна на Чарли, но не съм го убила.
— Не собственоръчно — отвърна Стив.
— Какво трябва да значи това?
Очите на Стив святкаха. В него имаше нещо диво и опасно, помисли си Виктория.
— Докато си стояла на бара, Чарлс си е бил много добре — каза Стив. — Ако е издавал някакви звуци, то е било, за да каже: „Хей, развържи ме вече.“ Ти го поглеждаш, после се обръщаш към коридора, където Манко стои, прилепнал плътно до стената, извън обсега на камерите.
— Ти си луд! — каза Катрина.
Манко премести тежестта на тялото си от единия крак на другия.
— Не можете да ми го лепнете.
— Естествено, че не мога, Айнщайн. — Стив сграбчи фланелката на Манко и го бутна назад. — Споменаването ти уличава клиентката ми в предумишлено убийство. И дори аз да не мога да те спипам, Пинчър ще го направи.
— Ще го направи друг път — изсумтя Манко.
— Искаш ли да се обзаложим? На записа от охранителните камери се вижда сянка на стената. Пинчър вече ми каза, че е пратил касетата за фотограметрична експертиза.
Не му е казал, помисли си Виктория, но си замълча.
— Ще определят с точност височината и килограмите на човека, на който е сянката — продължи Стив. — Искаш ли да се обзаложим, че ще се окаже мъж висок метър и осемдесет, около деветдесет килограма, с мозък колкото грахово зърно?