— Стив, остави го — каза Виктория.
— Не, ти не разбираш, Вик. Баща ми мислеше този кретен за голяма работа. Но инстинктът ми не ме излъга. Оказах се прав. Старият Хърбърт сгреши. Знаеш ли колко се радвам?
— Доволен съм, че ще оправите отношенията си като баща и син — отвърна сухо Цинкавич. — Да приема ли, че отхвърляш предложението ми?
— Можеш да заложиш дебелия си задник за това.
— Добре. Честно казано, предпочитам да видя как губиш, а ти ще загубиш. Ще те осъдят за тежка телесна повреда, влизане с взлом и отвличане на дете в окръг Калхун. Ще си загубиш правата, племенника и малкото, което е останало от репутацията ти.
— Някои хора се засрамват от лицемерието си, Амеба, но ти носиш твоето като медал.
— Ако няма друго, господин Цинкавич — каза Виктория, — ще се видим в съда за малолетни другия понеделник.
— Ние?
— Ще представлявам господин Соломон.
Стив я погледна. Какво стана с: „Никога не съм водила дело за настойничество!“
— Водила ли си някога дело за настойничество? — попита Цинкавич.
— Аз съм адвокат, универсален играч съм — каза тя, повтаряйки дословно думите на Стив. — Мога да играя от всяка позиция, не ме е страх нито от делото, нито от отсрещната страна.
Стив усети странна смесица от емоции. Благодарност към Виктория и отчаяние за Боби. Тя се качваше на борда, но дали това не беше потъващ кораб? Ако имаше идея как да спечели делото, с удоволствие щеше да я чуе, защото на него не му хрумваше нищо. Двамата щяха да водят дело за убийство всеки ден и дело за наставничество всяка вечер и доколкото можеше да предположи, щяха да ги размажат и в двете.
Ставаше и още нещо много странно, помисли си той. Виктория започваше да говори като него, а той започваше да мисли като нея.
— Ако се обвържете със Соломон, може доста да си навредите, госпожице Лорд — каза Цинкавич.
— Благодаря за професионалния съвет — отвърна тя.
— Никога няма да успеете в този град, ако хората разберат, че сте адвокат на Соломон или още по-лошо — че сте му съдружничка.
— Не ме е грижа какво мислят хората — отвърна тя. — Няма да жертвам идеалите си, за да постигна нечия чужда дефиниция за успех — после се обърна към Соломон и се усмихна. — Нали така, съдружнико?
1. Да благодаря на Виктория (без да се престаравам)
2. Да дискредитирам Равкдрайв. КАК???
3. Да неутрализирам Тигпен. КАК???
4. Свидетелят на Цинкавич. КОЙ Е???
5. Да разпитам бракоразводния адвокат на Барксдейл.
6. Да купя прошуто42 (от „Парма“)
7. Да притисна Катрина със собствените й думи: „Двама са прекалено много за едно убийство.“
8. Да платя на Сеси (със задна дата).
9. Да казвам на Боби, че го обичам (всеки ден).
33.
Истински романтик
— Получи ли доклада на експерта за записа от охранителните камери? — попита Виктория по мобилния си телефон.
— Вчера се обади — отвърна Стив в своя. — Каза ми, че сянката била размазана и в две равнини.
— Тоест?
— Без трета точка не може да направи изчисленията.
— Тоест нито тегло, нито височина?
— Дори не може да каже със сигурност, че е на човек.
— Значи Катрина не е давала сигнал на някого да влезе в спалнята.
— По-скоро Пинчър не може да го докаже — отвърна Стив.
Виктория цяла сутрин беше пресявала файловете с доказателства, а Стив беше хванал телефона и търсеше офис в центъра. Истински офис в някой небостъргач, не мухлясал втори етаж на второкласна модна агенция.
Офис за правна кантора „Соломон и Лорд“.
Сякаш вече бяха спечели делото „Барксдейл“ и бяха прибрали големия хонорар.
Сякаш щеше да продължи да е с него, след като делото приключеше.
Изобщо не искаше да мисли какво ще стане, ако загубят. Или още по-зле, ако загубят и си тръгнат унижени от процеса. Стив Сатъра и Виктория Вината. Един умник от „Маями Хералд“ вече ги беше дисквалифицирал: „Двамата адвокати от Саут Бийч имат прекалено много пясък в обувките и прекалено малко патрони в чантите, за да се справят с нашумяло дело за убийство.“
Ако се провалят, Стив винаги можеше отново да продължи да работи за жълти стотинки. Но какво ще прави тя?
Щеше да заверява сделките с недвижими имоти на Брус, това щеше да прави.
Имаха толкова много работа и толкова малко време, за да я свършат, че нямаше да се видят цял ден. Стив щеше да разпита бракоразводния адвокат на Барксдейл, а Виктория щеше да навре в лицето на Катрина мръсното бельо, което Пинчър душеше.
42
Италианското название за неварена шунка — prosciutto di Parma. Пармската шунка се сервира нарязана на много тънки парчета. — Б.пр.