Клодий и Милон не са измислени герои. И двамата са част от хаоса, който едва не разрушава Рим, докато Юлий е в Галия. Уличните банди, размириците и убийствата стават всекидневие и когато Клодий най-после е убит, неговите поддръжници наистина го изгарят в сградата на сената, при което я опожаряват до основи. Помпей е избран като единствен консул, за да въдвори ред в града. Дори и тогава споразумението за триумвирата е можело да бъде в сила, ако Крас не е бил убит заедно със сина си. След смъртта му е имало само един мъж, който е можел да съперничи с Помпей за властта му.
Най-накрая, направил съм в книгата си едно-две заявления, които може да притеснят историците. Спорно е дали римляните са имали стомана, или не, въпреки че е възможно да се направи по-твърда обвивка на мекото желязо, като се кове във въглени. Стоманата все пак е само желязо с много по-голямо съдържание на въглерод. Не мисля, че това не е било по силите им.
Притесних се, че съм описал гала Арторат почти 2,10 метра и че това ще се стори прекалено на някои. Но сър Бевил Гренвил (1596–1643) е имал охранител на име Антъни Пейн, който е бил близо 2,30 метра и е можел да метне Арторат на рамо.
Има още стотици дребни факти, които мога да добавя тук, ако имаше място. Ако съм променил историята в книгата, надявам се това да е преднамерено, а не просто грешка. Наистина се опитах да бъда максимално точен. За онези, които искат да прочетат повече, а не само тези няколко страници, препоръчвам страхотната книга „Легионът на Цезар“ на Стивън Дандо-Колинс. Също и „Цялата римска армия“ на Ейдриън Голзуърти, както и всичко от този автор. „Дванайсетте цезари“ на Светоний би трябвало да е задължителна литература във всяко училище. Моята версия е в превод на Робърт Грейвс и е очевидно, че кой император ще харесате най-много е доста свързано със собствения ви характер. И накрая, за тези, които искат повече за Юлий: най-добре прочетете книгата на Кристиан Майер „Цезар“.