Тя го потупа по рамото и лицето му веднага се разведри.
— Няма значение. Горещо е, а и след толкова време на кораба ми се иска нещо прясно.
Капитанът не възрази — хвана тежкото въже, навито на купчина, и го хвърли през борда. Рибарят го върза за мрежата в краката си, пъргаво се изкатери до палубата и с лекота прехвърли крак през парапета. Беше мургав и заякнал от работа, с бели петна от сол по кожата. Поклони се ниско на усмихнатата жена и почна да издърпва мрежата. Сервилия наблюдаваше играта на мускулите на ръцете и раменете му с око на познавач. После попита:
— Лодчицата ти няма ли да отплува, оставена на вълните?
Младият испанец понечи да отговори, но капитанът промърмори:
— Той не знае латински. Те изобщо нямаха училища, преди да им построим.
Сервилия улови гневни искри в погледа на младежа. Едно тънко въже се провесваше от мрежата до лодката му и с едно завъртане на китката испанецът го преметна през перилото, върза го и потупа с пръст възела в отговор на въпроса й.
В мрежата се мятаха тъмносини риби. Сервилия трепна и отстъпи, когато младежът ги изсипа на палубата и те започнаха да подскачат по дъските. Рибарят се разсмя и вдигна една от най-големите за опашката. Беше дълга до лакътя му. Сервилия видя как окото на рибата мърда ужасено, докато тялото й се извива в хватката на младежа. Синята кожа беше лъскава и съвършена, с по-тъмна линия, която минаваше от опашката до главата. Римлянката кимна и вдигна пет пръста. В отговор получи усмивка.
— Дали пет ще са достатъчни за екипажа, капитане?
Той изръмжа одобрително и свирна на двама моряци да вземат рибата. После каза:
— Няколко медни монети ще са достатъчни, господарке.
Сервилия разкопча широката лента на китката си, под която държеше парите, взе един сребърен денарий и го подаде на младежа. Той вдигна вежди, добави още една голяма риба, после хвърли мрежата си във водата, погледна победно капитана, развърза въжето, което придържаше лодката му, и скочи в сините води долу. Сервилия се наведе, за да види как ще изплува, и се засмя от удоволствие, когато младежът се появи: блестеше на слънчевата светлина като риба. Извади мрежата си и й помаха.
— Какво чудесно начало — въздъхна тя.
Капитанът промърмори нещо неразбрано.
Моряците донесоха дървени чукове и преди Сервилия да осъзнае какво правят, ги стовариха с хрущене върху блестящите глави на рибите. Лъскавите очи изчезнаха, забити навътре в главите, по палубата пръсна кръв. Сервилия се намръщи, когато една капка се лепна на ръката й. Моряците очевидно се забавляваха — не ги беше виждала толкова оживени, откакто тръгнаха от Остия. Кикотеха се и се шегуваха, докато довършваха зловещата си задача.
Палубата се покри с кръв и сребристи люспи. Моряците пуснаха едно ведро в морето и я изплакнаха.
— Пристанището е препълнено с кораби, господарке — каза капитанът зад рамото й; примижаваше срещу слънцето. — Ще се приближа възможно най-много, но ще трябва да остана на котва, докато се освободи място. — Сервилия се обърна да погледне Валенция; внезапно закопня отново да стъпи на твърда земя.
— Както кажеш, капитане.
Планините отвъд пристанището сякаш изпълваха хоризонта, обагрени в червено и зелено на фона на тъмносиньото небе. Синът й беше някъде зад тях. Щеше да е чудесно да го види отново след толкова време. За нейно учудване стомахът й се сви почти болезнено при мисълта за младия мъж, който му беше приятел. Зачуди се как ли са го променили годините. Несъзнателно приглади къдриците си; косата й бе влажна от морския въздух.
Докато успеят да се промъкнат между редиците закотвени кораби и да заемат място на дока, вечерта вече беше разпръснала жегата в сивкава мекота. Сервилия водеше три от най-красивите си момичета — придружиха я на палубата, докато екипажът хвърляше въжета на докерите. Изтеглиха ги с две лебедки. Това беше деликатна маневра и капитанът прояви истинско умение, докато с помощта на сигнали с ръце и викове направляваше моряка на носа.
Цареше въодушевление. Момичетата започнаха да се смеят и да се шегуват, когато работниците на дока започнаха да подхвърлят пиперливи забележки. Сервилия ги остави да се перчат, без да каже и дума. Трите бяха от малкото, които не бяха изгубили любовта към работата си. Всъщност най-младата, Анжелина, непрекъснато се влюбваше в клиентите си и през два-три месеца идваха предложения да я откупят за съпруга. Цената обаче винаги стряскаше кандидатите и Анжелина дни наред се цупеше, преди някой друг да спечели сърцето й.
Момичетата бяха облечени скромно, като дъщери от заможно семейство. Сервилия беше предприела сериозни мерки, защото знаеше, че дори и краткото пътуване по море носи усещането за свобода на мъжете и че това може да й създаде неприятности. Робите им бяха скроени така, че да прикриват младите им тела, макар че в сандъците, които бяха взели, имаше доста предизвикателни дрехи.