— Сервилия. Не биваше да залагаш на приятелството — сковано каза той.
Тя сви рамене и се усмихна, все едно не го беше чула.
— Надявам се, че няма да ги накажеш. Пристанищата са опасни без охрана, а нямаше кой друг да ми помогне.
Юлий я погледна хладно, после се обърна към офицера. Той стоеше безизразен като човек, който очаква лоши новини.
— Заповедите ми бяха ясни, нали?
— Да, господарю.
— Тогава ти и хората ти ще поемете следващите две смени. Твоят чин те прави по-виновен от тях, нали?
— Да, господарю.
Юлий кимна.
— Когато приключиш, искам да докладваш на центуриона ти да те накаже. Кажи му да ти удари двайсет камшика и името ти да бъде записано в списъка на тези, които не се подчиняват. А сега бегом обратно.
Офицерът покорно отдаде чест, обърна се и изкрещя на двайсетте си мъже:
— Кръгом! Бегом към пристанището.
В присъствието на Юлий никой не се осмели да мърмори, макар че всички щяха да се изтощят още на половината път до постовете си, а по време на следващите смени щяха да изпокапят от умора.
Юлий гледа подир тях, докато задминаха каруците, после се обърна към Сервилия. Тя стоеше сковано, опитваше се да скрие изненадата си и чувството за вина от резултата на молбата си към легионерите.
— Дошла си да видиш сина си? — намръщено я попита Юлий. — Той се упражнява с легиона и ще се върне по здрач. — Погледна редицата каруци и мучащите волове. Очевидно беше раздвоен между раздразнението от неочакваното посещение и необходимостта да е учтив. След дълго мълчание продължи: — Може да изчакаш Брут вътре. Ще поръчам да напоят животните и да ти донесат храна.
— Благодаря за любезността — отвърна Сервилия и се усмихна, за да прикрие неудобството си. Не можеше да проумее промяната у младия мъж. Целият Рим знаеше, че е загубил жена си, но сега тя сякаш говореше на непознат, а не на мъжа, когото познаваше. Под очите му имаше тъмни кръгове, но не просто от умора. Когато го видя за последно, той беше готов да се изправи с оръжие срещу Спартак и огънят в него бе трудно контролируем. Сърцето я заболя, като си помисли какво е загубил.
В този момент Анжелина скочи от каруцата си в задната част на колоната, помаха и викна нещо на Сервилия. Двамата с Юлий се сепнаха, щом чуха момичешкия глас.
— Коя е тази? — попита Юлий и присви очи към момичето.
— Придружителка. Взех три момичета за пътуването.
Нещо в гласа й го накара да я погледне с внезапно подозрение.
— Да не би да са…
— О — отвърна безгрижно тя, — и трите са добри момичета. „При подходяща цена могат да са превъзходни“, добави наум.
— Ще поставя охрана на вратата им. Мъжете ми не са свикнали на… — Той се поколеба. — Да, ще трябва охрана.
И за най-голямо удоволствие на Сервилия се изчерви. „В него все още има живец, някъде дълбоко“, помисли си тя. При тази мисъл ноздрите й леко се разшириха. Докато Юлий се връщаше към портата, тя го наблюдаваше и се усмихваше, прехапала от задоволство пълната си долна устна. „Все още не съм чак толкова стара“, каза си и приглади с ръка разпиляната си коса.
Брут разкърши рамене. До крепостта оставаха няколко мили. Центурията му от извънредни беше във формация след него. Изпитваше гордост, когато поглеждаше настрани и виждаше правата линия леко галопиращи коне. Домиций беше на мястото си отдясно, а Октавиан поддържаше линията няколко места по-назад. Заедно трополяха в равнината и вдигаха облак прах, който оставяше в устата кисел вкус на пръст. Въздухът беше топъл и настроението им беше безгрижно. Всички бяха уморени, но това беше приятната умора след проявени умения, а храната и добрият сън бяха само на няколко мили пред тях.
Щом крепостта се появи на хоризонта, Брут надвика тропота на конете:
— Домиций, да им направим представление. Щом дам сигнал, се разделете.
Знаеше, че пазачите на портите ще ги наблюдават. Въпреки че извънредните бяха заедно от по-малко от две години, Юлий му беше дал каквото бе поискал като мъже и коне, а той бе пожелал най-доброто от Десети. Брут би заложил на всеки от тях в битка срещу всяка армия на света. Бяха острието на атаката, първи във всяка невъзможна ситуация. Всеки беше избран заради способностите си да язди и да върти меча и Брут се гордееше с всички. Знаеше, че другите от Десети смятат, че при тях има повече показност, отколкото качества, но пък и от създаването им легионът не бе имал битка в Испания. Беше сигурен, че когато извънредните получат бойно кръщение и покажат на какво са способни, останалите ще признаят, че са си стрували разходите. Само бронята им беше цяло състояние — изплетена от бронзови и железни пластини. Това им позволяваше по-голяма лекота на движенията, отколкото по-тежките плочи на триариите. Мъжете бяха излъскали метала до такъв блясък, че на фона на лъскавата кожа на конете той искреше от отблясъците на залязващото слънце.