— Така ли?
— Аз… Аз много исках да Ви видя и говоря. Да се посъветвам с Вас…
— Друг път, Симон.
— Елате тази вечер на концерт в Консерваторията. Ще свирят Бетховен. Може би там ще поговорим…
— Не, Симон, зает съм.
Тя въздъхна.
— Ако получите покана за вечеря в събота, ще дойдете, нали?
Не, помисли той, аз не съм нито поп, нито католически изповедник! Всеки да се оправя сам, но каза:
— Ще видя… Може би…
Тя се извърна и с бързи стъпки се отдалечи, без да се сбогува. Какво става с това момиче, си рече Борис, и тръгна в обратна посока.
А Симон Щерн вървеше по алеята срещу вятъра. Зададе се някакъв мъж. Тя спря и се извърна с гръб. Изчака човека да отмине и избърса с носната кърпичка очите си. После тръгна и заплака.
Глава четвърта
Боксовата зала беше една голяма дървена барака, построена върху пясъците край езерото Леман, извън града. Носеше претенциозната фирма „Спорт-палас“. Вътре имаше две тренировъчни зали и една по-голяма с ринг. Отстрани на залите бяха прилепени без ред причудливи пристройки, където живееше притежателят — ирландец — с жена си и няколко служители. Тук живееше и приятелят на Скарлатов Брезов. Борис открехна вратата и мина по коридора. Ориентира се по шума от ударите върху чувала, които отекваха като ехо. Влезе в залата. Брезов току-що беше свършил тренировката с някакъв млад мъж. Приличаше на швед. Мъжът, наметнат със скъпа хавлия на раменете, влезе в кабината с душове. Брезов се усмихна на приятеля си. Имаше уморен вид. Борис погледна мощния му торс, дебелите мускулести, малко къси ръце и мускулестия корем. Вратът му бе също къс и мощен. Цялата физика на Брезов плашеше, ако не беше лицето му — интелигентно, открито и добро, което веднага предразполагаше към себе си.
— Ще ме почакаш малко да взема един душ и се облека…
Миришеше на пот. След като се избърса, навлече стария, окъсан халат. С два чифта боксови ръкавици той излезе. Скарлатов се отпусна на пейката. В залата бе спокойно. Само един мъж на средна възраст, изглежда англичанин, се упражняваше сам с уредите — крушата и чувала. Понякога взимаше нападателни пози или се биеше с въображаемия противник срещу голямото огледало върху дървената стена.
Когато Скарлатов пристигна в Женева, Брезов още го нямаше. Дойде едва втория семестър от Гренобъл, съвсем измършавял. Двамата се запознаха във факултета и веднага станаха приятели. Отначало Борис му помогна с малко пари и даже Брезов живя три месеца в неговата квартира. Беше открит, прям, амбициозен и унизително беден, но весел и жизнен. Родителите му бяха учители в България с мизерна заплата и отделяха за сина си почти всичко. Но то не беше достатъчно. С тия пари той не можеше да плати даже семестриалните такси. Опита се да намери работа като носач или изкопчия, докато накрая се запозна с ирландеца — съдържател на „Спорт-палас“, и стана спаринг-партньор88 в залата. Ирландецът, който имаше набито око на професионалист, бе оценил огромните възможности на Брезов. Той стана нещо като член на неговото семейство и понеже ирландецът пиеше постоянно, понякога до безсъзнание, цялата работа в залата падна върху плещите на Брезов. Плащаха му добре. Имаше много англичани-спортсмени — и стари, и млади — и тая боксова зала им напомняше Отечеството. По мнението на специалистите Брезов имаше всички качества на шампион. При закрити състезания, каквито ирландецът устройваше за реклама на заведението с професионалисти, бе нокаутирал доста нашумели имена от Британския остров. Ударът му бе страхотен и състезанията приключваха бързо с нокаут. Но при нужда можеше да издържи и двайсет рунда. И въпреки че нямаше достатъчно време за Университета, Брезов се нареждаше измежду първите студенти. Компенсираше недостига на време с феноменалната си памет, желязна самодисциплина и простотата, с които подхождаше към изучаваните науки. Може би нямаше обширни знания, но в замяна на това извънредно точни и съществени. Следваше Юридическия факултет. Членуваше в Българската работническа социалдемократическа партия на тесняците. Беше социалист, така да се каже, по рождение, тъй като родителите му в България имаха славата на първосъздатели на новата, марксическа партия. Така от детинство Брезов бе проникнат от тия идеи и ако следваше, то не бе за да стане съдия в Отечеството или адвокат да печели пари, а да бъде достоен член на Партията!… Той пръв увлече Скарлатов с произведенията на Маркс, Енгелс, Плеханов, Кауцки и други теоретици на научния социализъм от онази епоха. Под негово ръководство Борис упорито се занимаваше предимно с политическа икономия и постепенно навлезе в тази област, където в университета нямаше съперници. Той никога нямаше да забрави възторга, който изпита, когато се запозна с „Капиталът“. До ден-днешен препрочиташе с увлечение главите за стоката и първоначалното натрупване, както някога четеше „Клетниците“ на Виктор Юго. Със страст се хвърли да изучава всичко, издадено от Маркс. Защото неговата честна и непокварена духом натура се изпълваше с особено вълнение, когато стигаше сам до някоя истина. В душата му тя се сливаше с радостната надежда, че най-сетне онова добро — задължително и абсолютно — ще настъпи за всички хора на земята. Социалистическите идеи за Скарлатов бяха едно пътешествие на ума във висините на теорията, което пораждаше романтичен подем на духа му. Докато за Брезов те бяха нещо реално, нещо, което трябваше да се осъществи сега, днес и преди всичко с лична дисциплина и безусловна преданост. Защото ако можеше да се говори в България за дисциплина изобщо в едно политическо сдружение, то тя бе въведена за пръв път от Благоев в Българската социалдемократическа партия и остана крайъгълен камък на нейната практика. Понякога Борис се учудваше на лекотата, с която Брезов възприемаше нарежданията на Партията. Приятелят му зарязваше всичко, когато му поставяха партийна задача от България. Той даваше последния си грош и гладуваше истински, ако Партията искаше от него пари. Скарлатов беше също безкористен и готов да даде всичко, което му потърси Брезов, но намираше неговото отношение за безкритично. На тази почва между тях избухваха спорове.