Той не завърши мисълта си и млъкна. Думите му объркаха Борис. Не бе съгласен по никой начин с него. Но в цялата му интонация, изражение на лицето, забития поглед в масата, във всичко имаше нещо умолително, каквото той никога не можеше и да предположи в тоя горд човек. Тази проява на човешка слабост не намали уважението му към Матов, а като че ли още повече го сближи.
— Добре — отговори Скарлатов. — Ще проуча случая, доколкото мога…
Те допиха чашите си, без да проговорят повече. Скоро напуснаха заведението и сдържано се разделиха.
Вън снегът трупаше непрекъснато. Този първи сняг изведнъж направи света чист и сега на Борис му се струваше красив и радостен. Не му се прибираше. Когато стигна пред къщата, потърси по джобовете ключа от външната врата. В тоя момент от един съседен вход излязоха двама души и застанаха до него. Позна ги веднага. Това бяха въпросните терористи. Изпита неприятно чувство, че докато е разговарял с Матов, те са чакали именно него, и вероятно такава е била уговорката.
— Какво обичате?
— Господин Матов ви е известил за нас… — отвърна високият и сух мъж с вид на монах.
— Добре, слушам…
Изглежда високият бе негласният ръководител. По говора можеше да се разбере, че е интелигентен мъж.
— Господине, вие сте социалист. Така ви представи господин Матов. Не бих могъл да се призная в особени симпатии към идеите ви — много теория, малко действия! Но все пак имаме допирни точки. И вие сте за световна революция, нали?…
— По-добре щеше да бъде да се обърнехте към някой анархист — каза Борис.
— Няма подходящ, господине.
— С какво мога да ви бъда полезен?
— Да закупим оръжие и боеприпаси.
— Но аз не одобрявам терора!
Заговори ниският:
— А какво ни остава друго, господине? Да легнеме и да ни ко̀лат?!…
— Кои сте вие, впрочем? Би следвало да знам с кого разговарям…
— Няма значение! — каза високият. — Нито имената, нито личността ни! Днес сме ние, утре ще бъдат други. Ние сме хора без личен живот. Напуснали сме всичко — родители, близки, приятели… Това не е ли достатъчно?
Внезапно ниският изтегли изпод палтото си един наган. Високият веднага го последва. И двамата гледаха нагоре по улицата. В първия момент Борис трепна. Забеляза съвсем близо силуета на един полицай. От снега не бяха усетили стъпките му.
— Приберете пищовите и стойте спокойно! Това е швейцарски полицай и прави своя редовен нощен обход — тихо ги предупреди той.
— Тая сволоч по целия свят е еднаква!… — промърмори високият.
Двамата прибраха оръжието си.
— Как са ви документите?
— Редовни, на чуждо име.
Швейцарският пазител на реда застана до тях.
— Добър вечер, господин полицай — каза Борис. — Прекрасна зимна нощ!…
Той не отвърна на поздрава и като всеки полицай подозрително огледа тримата.
— Живея тук, в тази къща. А това са мои приятели. Може би ще искате да видите документите ми?
Изисканият начин на изразяване, солидното облекло на Борис и коженият му сак успокоиха полицая. Той им пожела лека нощ и отмина.
— Нека се качим в стаята ми…
— Не. По-добре хазайката ви да не ни вижда с вас — отвърна високият.
— В Ориента е по-лесно да купите оръжие — каза Борис.
— Да ни пробутат ска̀пани пушки? — възрази ниският.
— Ти мълчи! — спря го високият. — Нас, господине, ни трябва най-модерно оръжие. Последна дума на техниката и взривни материали.
— Това струва много пари!
— Ние имаме.
— Какъв е произходът им?
— Различен. Грошове от народа и пари от експроприация91.
— Какъв род оръжие искате да купите?
— Носим точен списък, но нямаме връзки с фабриките.
— А как ще бъде употребено то?
— По най-добрия начин! Ще вдигнем във въздуха влакове, телеграфни стълбове, ще взривим банки, ще раздрусаме тая гнила империя. Ще обърнем внимание на целия свят за страданията на Македония и ще покажем на какво е способен тоя народ!
— Няма нужда да продължавате! Останалото ми е известно от налудничавите брошури на анархистите!
Настъпи неприятно мълчание, изпълнено с напрежение. Накрая високият сухо рече:
— Знаехме, че няма нищо да излезе, но нашият другар Матов настоя и каза, че сте честен човек. Сега съжаляваме! По-лесно е камила да влезе в иглени уши, отколкото банкерски син да участва в революция!…