— А ти, мутер — рече той на родния си немски език, — нямаш нищо против, че стана баронеса, нали?…
Симон сведе глава. Без да иска, Борис я следеше. Спомни си възторженото й лице със затворени очи, когато танцуваше на бала, опряна на ръцете му… Силно му дожаля за нея. Но Щерн с усмивка вдигна чашата с червено вино.
— Хайде, деца, не се мотайте! Да пием и плюскаме като германци, както е казал татко Лютер!…
Всички пиха, само Симон остана мълчалива.
След вечерята Борис се извини пред домакините, че има работа. За негово учудване графът също си тръгна. Борис запомни погледа на Симон, когато си подаде ръката за сбогуване. Имаше толкова отчаяние в очите й, че му стана страшно за нея. Но не й каза нищо, а и не можеше. Двамата с графа излязоха.
Глава осма
Скарлатов искаше да се отърси от тягостното чувство и навън реши да се осведоми от Щаренберг за личността във визитната картичка. Извади я от джоба и му я подаде. Графът стреснато го погледна.
— Барон Базил Захариас93… — прочете той.
— Познавате ли го?
— Лично не. А Вие?
— Аз също.
Тогава графът набързо разказа това, което знаеше за тази тайнствена личност. Бил прекалено богат. Свързан с най-мощните банкери и концерни в света!… На времето се подвизавал в Ориента и в Турция, където спечелил богатството си и достигнал висши правителствени постове. Произходът му бил неясен. Знаел великолепно всички основни европейски езици плюс гръцки, турски, староеврейски и арабски. Живеел ту в Париж, ту в Лондон, ту в Женева, Виена или Берлин, където имал собствени резиденции. Понякога го виждали на игралната маса и никога не губел. Основното му занятие било продажба на оръжие по цял свят, и то неофициално. Имал собствен търговски флот. Именно поради тази търговия, свързана с войни, въстания и убийства, си спечелил славата на злодей. Всички изпитвали мистичен ужас пред личността му, какъвто хората изпитват пред палача. Не протестирал, когато в печата пишели най-невероятни неща за него, граничещи с легенди. Това, според графа, му било приятно. Да, това бил могъщ и с огромни връзки човек!… Но малко пернат на тема окултизъм, ложи, предсказания и магии…
Скарлатов бе толкова силно заинтригован94 от разказа му, че не усети как Щаренберг свойски го хвана подръка.
— Господин Скарлатов… аз също бих искал да Ви попитам за нещо…
— Моля, графе…
— Какво мислите за Симон Щерн?
Борис неволно се намръщи.
— Разбрах, че я познавате от дете… — бързо добави графът.
— Тя е чувствително, гордо и интелигентно момиче.
— Знам, че не е за мен. Изобщо не съм за семеен живот!… А и тя, доколкото схващам, не питае никакви чувства към мене. Но нямам друг изход. Единственият, изглежда, е в изгоден брак.
— Единственият?
Борис попита механично, но не очакваше реакцията, която последва от страна на Щаренберг. Той заговори страстно, някак припряно. Започна с това, че за него, разбира се, има изход. Той го е проверил! Хиляди пъти е бил близо до успеха, но винаги губел, понеже нямал достатъчно средства, за да проведе системата си докрай. От младини играе на рулетка и ако нещо наистина знае досконално, това са правилата и възможностите на тая игра. И в края на краищата той ще покаже кой е! Нека го смятат за вятърничав аристократ! Но той се отнася към рулетката с цялата сериозност и смята, че да посветиш способностите си в тая област съвсем не е глупаво. Това е повече от най-висша математика… И ето, след два дни той заминава за Монте Карло. Наистина капиталът му е малък, но ако играе внимателно, може би този път ще разбере достойнствата на системата си. Щаренберг извади от джоба на палтото едно измачкано тефтерче. Започна да му обяснява цифрите и начините на залагане. Целият се бе изчервил от възбуждение. После му разказа случаи на големи печалби, а също и за няколко тайнствени играчи. Накрая предложи на Скарлатов да отидат заедно на юг, да обединят капиталите си и проведат на по-широка основа системата му. Тоя път той не се съмняваше ни най-малко в нейния успех!… Тия думи, тази непоколебима увереност, изгарящият стремеж към шанса в хазарта, тази неистовост, стигаща до лудост, дълбоко потресоха Борис. Тоя човек бе разкрил себе си на него, непознатия!… Под тая сдържана аристократична маска бушуваше такава страст, която със силата си неволно предизвикваше уважение. Борис бе от хората, които много се колебаеха, преди да вземат решение. Затова тая всеотдайност на Щаренберг го респектира. Тогава той не знаеше, че по-голямата част от човечеството мисли и се колебае в решенията си като него и само една малка част, само единици, вярваха така силно в себе си, че можеха да увличат останалите хора след своите идеи. Такива бяха императорите, пълководците, великите политически личности, създателите на религии и картоиграчите. Хора, дотолкова убедени в своята правота, която изключваше каквато и да е друга истина, освен тяхната!…
93
В неговия образ се разкрива нещо много характерно в дейността на международния капитал от XIX и XX в., актуално и до днес: използването на всички средства, включително и съблазънта от тайнствената практика на черното магьосничество и на разните мистически секти. Чрез тях той прониква до най-висшите сфери на буржоазното общество и монархическите дворове с най-различни цели — разузнавателни, печелене на влияния, въздействие върху мисленето на определени хора и т.н. Показателна в тази насока е ролята на Распутин в семейството на последните Романови в Русия. Но най-силно, с най-много резултати в това отношение е масонството (франкмасонството). То получава името си от средновековните зидарски цехове. На френски значи свободен зидар. Възниква в Англия в началото на XVIII в. като религиозно етическо учение, което се противопоставя на феодалното самодържавие и официалната църква, като увлича много просветени хора. Достатъчно е да си спомним страниците във „Война и мир“, където Толстой описва посещението на граф Пиер Безухов в една масонска ложа. Много са видните личности сред световното масонство — Фридрих II, Фридрих III, английските крале Едуард VII и Едуард VIII, Джордж Вашингтон, Франклин, Чърчил, Волтер, Гьоте, Кант, Моцарт и др. В България: княз Александър Батенберг, министрите Константин Стоилов, Александър Цанков, Богдан Филов, Димо Казасов, дипломатът Симеон Радев, проф. Александър Балан, проф. Михаил Арнаудов, банкерът Атанас Буров, писателите Михалаки Георгиев, Константин Величков, генерал Ал. Протогеров, солунският атентатор Павел Шатев и още много други — от всички професии, от всички поприща.
От XIX в. насам ръководството на масонските ложи е в ръцете на едрата буржоазия, която ги използва за свои политически цели. Сега центърът на масонството е в САЩ.