Братя Грим
Жабокът-цар или Железният Хайнрих
Някога, много, много отдавна, когато желанията още се сбъдвали, живял един цар, който имал няколко дъщери и всички до една били красиви. Но най-малката била толкова прелестна, че дори и слънцето, видяло много хубост по света, се удивявало, когато озарявало лицето й.
Близо до царския дворец се простирала голяма гъста гора. В гората, под една стара липа, имало кладенец. Когато денят бил много горещ, най-малката принцеса отивала в гората и сядала на хладния кладенец. Когато й ставало скучно, вземала една златна топка, хвърляла я във въздуха и пак я улавяла; тази топка била най-любимата й играчка.
Не щеш ли, веднъж златната топка не паднала в протегнатите нагоре ръце на принцесата, а тупнала на земята, отскочила и паднала право във водата. Принцесата я проследила с очи, но топката изчезнала, а кладенецът бил толкова дълбок, че не се виждало дъното му. Тя заплакала и плачела толкова силно, че не можела да се успокои.
Но както плачела, някой й викнал:
— Какво ти е, царска дъще? Ридаеш така, че ще покъртиш и камък.
— Тя погледнала наоколо да види откъде идва гласът и зърнала един жабок. подал дебелата си грозна глава над водата.
— А, ти ли си, стари мокрьо? — рекла тя. — Плача за златната си топка, която падна в кладенеца.
— Хайде, не плачи! — отвърнал жабокът. — Аз бих ти помогнал, но какво ще ми дадеш, ако ти донеса играчката?
— Каквото искаш, драги — викнала тя, — роклята, бисерите, скъпоценните камъни, дори златната корона, която е на главата ми.
Жабокът рекъл:
— Не ми трябват роклята, бисерите, скъпоценните камъни и златната корона. Но ако се съгласиш да ме обикнеш, ако ме приемеш за другар в твоите игри, ако ми разрешиш да сядам на масата до тебе, да ям от твоята златна чинийка, да пия от твоята чашка, да спя в твоето креватче, ако ми обещаеш всичко това, аз ще сляза в кладенеца и ще ти донеса златната топка.
— О, да — рекла тя, — обещавам ти всичко, каквото искаш, стига само да ми донесеш топката.
Но си помислила: „Виж го какво дърдори глупавият жабок! Неговото място е във водата, при другите жаби, и работата му е да кряка, а не да бъде другар на човека“.
Като чул обещанието, жабокът се гмурнал във водата, спуснал се надолу и след малко отново изплавал горе — носел топката в устата си и я сложил на тревата.
Принцесата много се зарадвала като видяла пак хубавата си топка, вдигнала я и се затичала към двореца.
— Чакай, чакай — викнал жабокът, — вземи ме със себе си, аз не мога да тичам като тебе.
Но той напразно квакал след нея, колкото му глас държал. Принцесата не го слушала, прибрала се бързо-бързо у дома, забравила скоро клетия жабок и той трябвало отново да слезе в кладенеца.
На другия ден, като седнала с царя и с всички придворни на трапезата и започнала да яде от златната си чинийка — пляс-плюс, пляс-плюс, — някой зашляпал по мраморната стълба, почукал на врата и викнал:
— Принцесо, отвори ми!
Изтичала тя да види кой е вън, но като отворила, видяла жабока. Затворила бързо врата и се върнала на трапезата, но цялата треперела от страх.
Видял царят, че е разтревожена и я попитал:
— Защо толкова се изплаши, чедо? Да не е дошъл някой великан да те грабне?
— Не — отвърнала тя, — не е великан, а мръсен жабок.
— Какво иска този жабок от тебе?
— Ох, мили татко, когато бях вчера в гората и играех край кладенеца, златната ми топка падна във водата. Разплаках се и плачех без да мога да спра, и тогава този жабок я извади от кладенеца и ми я донесе. Но тъй като много настояваше, обещах да го взема за другар в игрите си, без да помисля, че може да живее извън водата. Стои сега пред вратата и иска да влезе при мене.
Почукало се втори път и се чуло:
Тогава царят казал:
— Каквото си обещала, трябва да го изпълниш. Иди и отвори на жабока!
Отишла принцесата и отворила вратата. Жабокът с един скок влязъл, тръгнал след нея и спрял до нейния стол. Почакал малко и викнал:
— Вдигни ме да седна до тебе!
Тя се двоумяла, но царят й заповядал да изпълни желанието на жабока. Когато принцесата го качила на стола, жабокът поискал да се качи на масата и пак й рекъл:
— Бутни златната си чинийка към мене, за да ядем заедно!
Тя направила и това, но се виждало, че го прави без желание. Усладила се гозбата на жабока и той си хапнал добре, а принцесата едва преглъщала.
Накрая жабокът казал: