Винаги, докато съм жив, ще нося в сърцето си твоя образ, скъпа.
Сбогом, Кейт, и извинявай…
Майкъл“
Притъмня й. Кейт осъзна отчайващото си положение. Погледна Тед О’Мейли, който стоеше до прозореца с гръб към нея.
— Какво ще предприемете? — попита той, без да се обръща.
Тя сгъна писмото и го остави на бюрото.
Ще си потърся работа, както би направил всеки в подобна ситуация.
— А какво ще стане със следването ви в колежа?
— Ще прекъсна!
Тед рязко се обърна и седна на ръба на бюрото:
— Не избързвате ли? В колежа преподават и други професори, много по-добри от професор Догън, мис Донели?
Кейт се изправи и отговори остро:
— Какво значение има за вас, как ще постъпя?
Ирландецът извади от чекмеджето чекова книжка.
— Достатъчни ли са две хиляди лири? — предложи той, без да я погледне, докато попълваше чека.
Кейт застана като втрещена.
„Две хиляди лири!? За какво? За едно посвещение на книга, една телеграма и нейна скица? Или за мълчанието й? Да не би този човек да си въобразява, че може да ме купи!“
— Съжалявам! — решително отвърна тя. — Документите, които предполагате, че притежавам, не се продават.
Тед мълчеше. Попълни чека и й го подаде над бюрото.
— Смятам, че сумата е задоволителна като обезщетение за разходите и неприятностите, които сте преживели заради моя шурей. Ако продължите следването си, всичко ще бъде забравено. Затова отново ви напомням да унищожите писмата на Майкъл и да не предприемате нищо, което може да накърни чувствата на сестра ми или да застраши брака й. Приемате ли?
— Не познавам сестра ви — отбеляза Кейт. — Не съм от хората, които причиняват зло на другите. Дори й съчувствам, защото един брак, в основата на който стоят само парите, е обречен на провал.
Тед приглади с ръка косата си назад и каза:
— Майкъл е безскрупулен!
Тези думи разгневиха Кейт, искаше й се да му отвърне остро, но се постара да овладее нервите си. Тъй като още не беше взела чека, Тед го премести по-близо до нея.
— Може би ще си заминете от тук? Бихте могла да пътувате и със самолет. Тези пари няма да са ви излишни.
Тя не издържа, грабна чека и го скъса на две. Нервно но накъса и писмото и захвърли парченцата на пода.
— Оставам в Дъблин! Ще си потърся работа!
Тед я погледна със съжаление.
— Тук е трудно да се намери работа и жилище — особено за чужденци.
— Не желая вашите две хиляди лири, мистър О’Мейли! Ако искате да ми помогнете, дайте ми вие работа? — подхвърли предизвикателно Кейт.
— Изключено! Сестра ми е главен акционер на семейната фирма. Как си представяте това?
Кейт едва се сдържаше да не избухне.
— Поне докато сестра ви се завърне. Повече не желая — смени рязко тона тя.
О’Мейли се усмихна: „Виж я ти… Дивата котка си скри ноктите…“
— Какво искате, мис Донели? Спекулирате за по-голяма сума ли? Нима тази не ви е достатъчна?
— Предпочитам сама да си печеля парите. А що се касае до квалификацията ми — моля, убедете се сам! — сдържано отвърна Кейт. Донесе папката с акварелите, подпряна до вратата и я разтвори. После извади първата рисунка. Тед я погледна с подчертано безразличие, но миг след това възкликна:
— Никак не е лошо! Напротив… Притежавате тънък усет към цветовете.
Замислено започна да разглежда другите творби.
— Признавам, че ми харесват. Освен това, търсим квалифицирани дизайнери. Две лири на час и по един бон за всеки реализиран в производството проект! Приемате ли?
Кейт не се колеба нито миг, въпреки че не притежаваше практически опит в разработката на десени за спорни платове.
— Съгласна съм! — каза тя, представяйки си, как Майкъл неочаквано влиза в залата, където тя ще работи.
— Не сте ли изморена от пътуването? — попита Тед.
— Къде ще отседнете? Ваканцията свършва след две седмици.
— Ще живея при Лаура О’Конър — приятелка на майка ми.
Той повдигна вежди изненадано:
— При О’Конърози? Та аз ги познавам. Те са ми съседи. Знаете ли, мис Донели, започвам да се убеждавам, че сте очарователна.
Кейт нареждаше рисунките в папката и се престори, че не е чула последните му думи.
— Кога ще започна работа? — промени темата тя.
— Понеделник сутринта, окей? Джордж е долу в колата. Кажете му къде да ви откара.
Ирландецът изпрати гостенката си до асансьора. Неговата близост и нескритото му любопитство я притесняваха. Чувстваше се уморена и объркана. Коленете й трепереха, едва се държеше на крака.
— Мис Донели, гарантирам ви, че при нас ще научите много!
В кабинката Кейт се облегна на стената. Осъзна, че цял живот ще помни това, което днес научи за мъжете и любовта.