— Може ли да погледам как тъчеш?
— Сега ще ти покажа, а после ще опиташ сама — обеща Лаура, като подбираше преждата.
Тя избра различни оттенъци на синьо, светлосиво и накрая бяло. Тази смесица имаше поразително въздействие.
— Образецът е разработен от Тед. Когато пое нещата в свои ръце, той забрани да се използват старите мостри и въведе туид с пастелни цветове, въпреки жестоката съпротива от страна на съдружника му Майкъл.
Лаура посочи коша, засмя се и продължи:
— Известни лондонски шивачи от Сейвъл Роу, виждайки новия туид, поръчаха големи количества за по-заможните си клиенти. Така платът ни придоби световна известност. А сега виж каталога! Харесват ли ти образците?
Кейт разлистваше омагьосана. Сполучливо съчетаните цветни комбинации я поразиха силно. Познанията й по изобразително изкуство й помогнаха да долови тънкия усет на Тед към цветовете и неговата прозорливост при подреждането им. Възможността да хвърли ръкавицата на този гений бе голямо предизвикателство за нея. Искаше й се час по-скоро да започне работа. Така по-бързо би забравила болезнените си разочарования и може би щеше да превъзмогне мъката от раздялата си с Майкъл.
Тракането на тъкачния стан я откъсна от мислите й. Проницателният поглед на Лаура отново й напомни да бъде нащрек, за да не издаде какво крие в душата си.
— Бих искала да опитам и аз — помоли тя. — Мечта за всеки художник е да съчетае така цветовете. Нюансите са толкова много, така фино разграничени и всеки оказва огромно въздействие при цялостното им възприемане. Не се учудвам, че Тед преуспява.
Очарована, Кейт опипваше плътната тъкан.
— Скоро ще оспори първенството на шотландците, ако продължи така — предрече Лаура. — Сделките ни са в малък мащаб, тъй като той не желае да произвежда туид с машини. Дори когато големите предприемачи възлагат поръчки с продължителен срок на доставка, шефът предпочита само ръчно тъкан плат.
Лаура погали своя стан и продължи:
— Често избухваше спор между него и стария господин. Догън беше нещастен и отчаян, понеже единственият му син не се съгласи да застане начело на фирмата. Всъщност, Майкъл Догън е професор по живопис в колежа „Тринити“, но името едва ли ти говори нещо.
— Напротив, познавам го! Той осигури стипендията ми — обясни Кейт, забола поглед в образите, които се разливаха пред очите й.
Лаура не знаеше какво премълчава нейната позната и продължи да обяснява:
— Женен е за Диана, сестрата на Тед. Пари при пари отиват, както се казва. Наследството е от бабата му, която едно време е произвеждала туид в къщи.
Кейт си спомни за портрета в кабинета на „шефа“ си. Сигурно бе тя.
— Бракът им беше по сметка, както често става в Ирландия. Най-големите облаги получи фирмата чрез сливане на капиталите, но семейството не остана без проблеми. Неотдавна чух, че се скарали и затова сега са в Америка. Може би щяха да бъдат малко по-щастливи, ако имаха деца.
Кейт не искаше да слуша повече думите на Лаура, застана на колене пред коша и започна да подрежда преждата по цветове, за да прикрие вълнението си. Избра бяла прежда и я постави до кобалтово синя, но контрастът й се стори рязък и бързо я смени. Как ли Тед успяваше да комбинира тези противоположни шарки?
Затвори очи и си представи родния остров Гърнзи при изгрев слънце — блестящ като смарагд с безброй бои и цветни нюанси, които трептяха, преливайки се.
Нищо в природата не се състои само от един цвят. Всеки цвят съдържа безброй полутонове, особено морската шир, която сменя багрите си в зависимост от светлината — тази искряща в зелено морска синина, която те кара да затаиш дъх.
Кейт така бе потънала в мислите си, че не разбра кога станът спря, вратата се отвори и някой влезе в стаята. Обърна се и видя Тед О’Мейли до себе си.
— Тъкмо си мислех как съчетавате така сполучливо цветните мостри?
Тед коленичи до нея.
— Използвам два допълнителни цвята и добавям един контрастен. Практически в това се крие тайната. Да опитаме ли? — предложи той и избра тъмночервена прежда, червеникава, виолетова и накрая бледорозова.
— Е, какво мислите за комбинацията?
— Изключително! — въодушеви се Кейт. — Истински букет от полски цветя…
— Вие, художниците, си приличате — подметна Тед.
— Всички сте непоправими романтици. Трябваше да ви назнача в рекламния отдел!
Тя почувства накъде отива разговорът. Изглежда, искаше да уязви не само нея, но и Майкъл. Надигна се бавно, решена да не се поддава на предизвикателството. По-добре беше да не влиза в конфликт с този мъж, от когото зависеше твърде много. Той беше шеф на Лаура и й даде работа до завръщането на Майкъл или поне докато се свържеше с него.