И изчезна.
Половин час по-късно Боб и Джанис седяха в една денонощна закусвалня, пиеха топло кафе и разговаряха тихо.
— Не вярвам и дума от това, което чух — каза Джанис, чийто скептицизъм се бе завърнал с пълна сила. — Демони! Джинове!
— Ще трябва да повярваш — отвърна Боб уморено. — Видя го с очите си.
— Не трябва да вярвам на всичко, което виждам — продължи да упорства Джанис. После се замисли за откраднатата стока, за изчезналата печалба и за все по-далечната сватба. — Добре де… Какво да правим?
— Срещу магията трябва да се борим с магия — отговори Боб уверено. — Утре през нощта ще дойде отново. Ще го посрещнем подготвени.
— Съгласна съм — кимна Джанис. — Знам от кого можем да вземем назаем една карабина уинчестър…
Боб поклати глава.
— Куршумите или ще отскочат, или ще преминат през него, без да му направят нищо. Имаме нужда от добра, силна магия. Една доза от неговото собствено лекарство.
— Каква магия? — попита Джанис.
— За да сме сигурни е по-добре да използваме всички видове. Ще ми се да знаех откъде е. За да бъде ефективна, магията трябва…
— Желаете ли още кафе? — попита ги барманът, който изведнъж се появи пред тях.
Боб вдигна поглед виновно. Джанис се изчерви.
— Хайде да тръгваме — предложи тя. — Ако някой чуе какво си приказваме, целия град ще ни се смее.
Вечерта се срещнаха в магазина. Боб бе прекарал деня в библиотеката, за да събере нужните материали. Това бяха 25 листа, покрити от двете страни със ситния му почерк.
— Все още ми се ще да имаме и уинчестър — каза Джанис и извади един тръбен ключ от щанда за инструменти.
Фера се появи в 11,45.
— Здрасти — поздрави той. — Къде си държите електрическите радиатори? Царят иска нещо за зимата. Омръзнало му е от камините. Правят много силно течение.
— Махай се — каза Боб, — в името на Кръста! — И му показа кръст.
— Съжалявам — каза фера любезно. — Ние нямаме нищо общо с християнството.
— Махай се в името на Намтар и Идпа! — продължи Боб, защото Месопотамия беше в началото на записките му. — В името на Утук, обитателя на пустинята, в името на Телал и Алал…
— А, ето ги — каза фера. — Защо ли се захванах с такава идиотщина? Този модел електрически ли е? Вижда ми се малко калпав.
— Призовавам Рата, корабостроителят — продължи Боб напевно, преминавайки към Полинезия. — И Хина, който шие платна.
— Калпав друг път! — обади се Джанис, чийто търговски инстинкт взе връх. — Този радиатор има гаранция една година. Без никакви условия!
— Призовавам Небесния вълк! — Боб видя, че Полинезия не върши работа и премина към Китай. — Вълкът, който пази портите на Шан Ти. Призовавам бога на гръмотевиците Лей Кун…
— Чакай да видим… — продължаваше фера. — Имам инфрачервен бойлер, ще ми трябва и вана. Имате ли вани?
— Призовавам Ваал, Буер, Форкас, Марксиас, Астарта…
— Това са ваните, нали? — попита фера, а Джанис кимна без да ще. — Мисля, че ще взема най-голямата. Царят е доста едър мъж.
— … Бегемот, Теут, Асмодей и Инкуб! — каза най-накрая Боб.
Фера го изгледа с възхищение.
Ядосано Боб призова Ормазд, персийския цар на светлината, и след това Амонит Билфегор и Догон от древните филистимци.
— Предполагам, че само това ще мога да нося — каза фера.
Боб призова Дамбала. После боговете на Арабия. Опита Тесалийска магия и някои методи от Мала Азия. Разбуди ацтекските богове и духовете на майте. Опита Африка, Мадагаскар, Индия, Ирландия, Малая, Скандинавия и Япония.
— Това е впечатляващо — отбеляза фера, — но няма да свърши работа.
Той нарами радиатора, ваната и бойлера.
— Защо? — попита Боб, останал без дъх.
— Защото на нас ни влияят само нашите родни магии. Точно както джиновете се подчиняват само на магиите от Арабия. Освен това ти не знаеш истинското ми име. Уверявам те, че не можеш да правиш успешни заклинания срещу нещо, чието име не знаеш.
— От коя страна си? — попита Боб и изтри потта от челото си.
— Съжалявам — отвърна фера. — Ако знаеш това, скоро можеш и да откриеш магия срещу мен. И без друго си имам достатъчно неприятности.
— Слушай — намеси се Джанис, — ако царят е толкова богат, защо да не може да си плати?
— Царят не плаща за нищо, което може да получи безплатно — обясни фера. — Затова е богат.
Боб и Джанис го изгледаха ядосано. Сватбата им се отдалечаваше все повече и повече.
— Ще се видим утре вечер — каза фера, махна им дружелюбно с ръка и изчезна.