Огромните врати се затвориха зад тях с трясък, който накара Кал да подскочи. Той се завъртя тъкмо навреме, за да види редица остри сталактики, които паднаха един след друг от покрива и на практика затвориха вратите.
Дрю, който бе застанал до Кал, преглътна.
- Как се очаква да излезем обратно навън?
- Не се очаква - отвърна Кал, доволен от това, че най-сетне има отговор за нещо от случващото се. - Никога няма да излезем.
Дрю се отдръпна. Кал не го обвиняваше, макар наистина да бе уморен, че се държаха с него като изрод само задето посочва очевидното.
- Хайде - хвана го някой за ръкава. Беше Аарън.
Кал се обърна и видя, че Майстор Руфъс и Тамара вече са тръгнали. Тамара ходеше с напереност, която Кал не бе забелязал в присъствието на родителите й. Кал промърмори под носа си и последва тримата през една от арките и навлезе в тунелите на Магистериума.
Майстор Руфъс протегна една ръка. В дланта му се появи пламък, който запука като факла. Това напомни на Кал за огъня, който стоеше във водата по време на последното изпитание. Той се запита какво ли е трябвало да направи, за да се провали наистина, и то по такъв начин, който не би позволил идването му на това място.
Те минаха един след друг по тесен коридор, в който се усещаше лекият мирис на сяра. Излязоха в друга стая, в която имаше няколко басейна. Един от тях бълбукаше с рядка кал, а в друг имаше бледи, безоки риби, които се разпръснаха при звука на човешки стъпки.
На Кал му хрумна да се пошегува, че обсебените от Хаоса безоки риби биха били неуловими, понеже нямат очи, но вместо това се уплаши от собствената си мисъл за това как те шпионират учениците в полза на Слугите на Врага.
После стигнаха пещера с пет врати на далечната стена. Първата бе направена от желязо, втората от мед, третата от бронз, четвъртата от сребро и последната от сияйно злато. Всички врати отразяваха огъня в ръката на Майстор Руфъс и караха пламъците да танцуват зловещо в лъскавите си огледални повърхности.
Далеч над тях Кал помисли, че видя отблясъка от някакво сияние и нещо с опашка, което бързо се скрива в сенките.
Майстор Руфъс не ги отведе в пещерата или през някоя от вратите, а продължи да върви, докато не стигнаха до голяма кръгла стая с висок таван и пет арки, които водеха в различни посоки. На тавана Кал забеляза стадо гущери със скъпоценни камъни по гърбовете. Някои сякаш горяха в сини пламъци.
- Елементали - ахна Тамара.
- Насам - нареди Майстор Руфъс. Това бяха първите думи, които изричаше. Звучният му глас отекна в празното пространство. Кал се запита къде ли са останалите магьосници. Може би бе по-късно, отколкото си мислеше, и вече бяха заспали. Празнотата на стаите, през които бяха минали обаче, го накара да помисли, че са сами под земята.
Най-накрая Майстор Руфъс спря пред голяма квадратна врата с метален панел по средата, където обикновено имаше дръжка, с която да се почука. Вдигна ръка и гривната засия отново, този път с ярък отблясък. Нещо във вратата изщрака и тя се отвори.
- Можем ли да правим това? - попита Аарън удивено.
Майстор Руфъс му се усмихна.
- Да, ще може да влизате в собствените си стаи с гривните, макар че няма да ви е позволено да ходите навсякъде. Влизайте в стаите си и вижте къде ще прекарате Желязната година от своето чиракуване.
- Желязна година? - повтори Кал и се замисли за вратите.
Майстор Руфъс влезе вътре, като махна с ръка към това, което приличаше на комбинация между хол и учебна зала. Стените на пещерата бяха високи и образуваха купол на тавана. В центъра на купола висеше голям меден полилей. Той съдържаше дузина лампи, всяка от които бе украсена с рисунки на пламък и завършваше с горяща факла. На каменния под имаше три бюра, които образуваха полукръг, и два меки плюшени дивана, които бяха разположени един срещу друг в камина, достатъчно голяма, че да можеш да опечеш крава в нея. Или пък пони.
Кал се сети за Дрю и прикри усмивката си.
- Това е невероятно - каза Тамара и се обърна, за да огледа обстановката. За миг заприлича на обикновено дете, а не на маг от древна фамилия.
Жили от ярък кварц и слюда опасваха каменните стени. Когато факлата ги освети, те се превърнаха в поредица от символи, наподобяващи тези на входа -триъгълник, кръг, три вълнообразни линии, стрела, която сочеше нагоре, и спирала.
- Огън, земя, вода, въздух и хаос - рече Аарън.
Явно бе внимавал в автобуса.
- Много добре - похвали го Майстор Руфъс.
- А защо са подредени така? - посочи Кал.
- Така символите образуват Петостишието. А тези са за вас!