„Това обяснява синината на ключицата му", помисли си Кал и му стана лошо. Спомни си предупрежденията на баща си за това, че Майсторите не ги е много грижа дали нараняват студентите си.
- Утре ще е с метал - обади се Дрю, - дано не ни цели с ножове.
- Бих предпочела да ме целят с ножове, отколкото да стоя цял ден над купчина пясък - отвърна Тамара без капчица съчувствие. - Ножовете поне можеш да ги избегнеш.
- Явно Дрю не може - изсмя се Джаспър. Поне веднъж се заяждаше с друг, а не с Кал, но на Кал не му стана по-драго от това.
- Не може само да учат тук - обади се Аарън. Като никога звучеше леко изнервен. - Все трябва да има и някакви игри. Какво бе това място, за което ни каза Майстор Руфъс?
- Можем да отидем в Галерията след вечеря? - предложи Селия на Кал. - Там може да си играем.
Джаспър изглеждаше ядосан. Кал знаеше, че трябва да отиде със Селия в онази Галерия, каквото и да представляваше тя. Всичко, което дразнеше Джаспър, си струваше и освен това трябваше да научи пътя в Магистериума, да си направи карта, като във видеоигра.
Да има път за бягство.
Кал поклати глава и хапна малко лишеи. Вкусът им бе като на пържола. Погледна към Аарън, който също изглеждаше уморен. Кал чувстваше тялото си като от олово. Просто искаше да поспи. Утре щеше да изследва Магистериума.
- Нещо не ми се играе - отвърна той на Селия, - става ли друг път?
- Може днес да е било изпитание - каза Тамара, докато вървяха обратно към стаите си. - Да видят дали имаме търпение, дали можем да изпълняваме заповеди. Може утре да започнат истинските тренировки. Аарън се подпря с една ръка на стената и отговори:
- Може.
Кал не каза нищо. Бе прекалено уморен.
Оказа се, че магията не е проста работа.
На следващия ден надеждите на Тамара рухнаха още със завръщането им на мястото, което Кал бе нарекъл Стая на Пясъка и Скуката. Трябваше да довършат сортирането. Кал отново се почувства виновен.
- Нали ще правим нещо друго - каза Аарън на Майстор Руфъс, - когато приключим?
- Съсредоточи се върху задачата - отговори загадъчно магът и излезе през стената.
Тримата въздъхнаха и се захванаха за работа. Нареждането на пясъка продължи през цялата седмица, като Тамара прекарваше цялото време след упражненията със сестра си, Джаспър или други ученици от стари семейства. Аарън бе с всички, а пък Кал страдаше в стаята си. Подреждането на пясъка продължи и следващата седмица, а купчината ставаше все по-голяма и по-голяма, като че някой не искаше тестът да приключи. Кал бе чувал, че има някакво мъчение, при което върху главата на човек пада капка, докато той не полудее. Не бе проумявал как действа, но сега започна да схваща.
„Трябва да има и по-лесен начин", помисли си той, но разумната част на мозъка му явно бе свързана с тази, която правеше магии, тъй като не можа да измисли нищо.
- Хора - попита накрая Кал, - вие сте добри в магията, нали? Най-добрите магове на Изпита.
Другите двама го погледнаха с изцъклен поглед. Аарън изглеждаше, сякаш е ударен с тухла по главата.
- Предполагам - отвърна Тамара, но не звучеше особено въодушевена, - поне за тази година.
- Аз пък съм ужасен. Най-лошият. Завърших на последно място и вече оплесках нещата. Очевидно е, че не знам нищо. Трябва обаче да има и по-бърз начин. Нещо, което се очаква да направим. Урок, който трябва да овладеем. Има ли нещо, което може да измислите. Каквото и да е?
В гласа му се появи умолителна нотка.
Тамара се поколеба, а Аарън поклати глава.
- Какво? - видя обаче изражението й Кал. - Значи има нещо?
- Има магически принципи... специални начини за овладяване на елементите -каза тя. Черните й плитки се размърдаха, докато се наместваше. - Неща, които Майстор Руфъс вероятно не иска да знаем.
Аарън кимна нетърпеливо. Надеждата да излезе от тази стая озари лицето му.
- Знаете какво каза Руфъс за силата на земята и всичко останало, нали?
Тамара не гледаше към тях. Бе вторачена в пясъка, все едно гледа нещо безкрайно далечно.
- Има начин да получим повече сила, и то бързо. Трябва обаче да се отворите за елемента и... да изядете песъчинка.
- Да ядем от пясъка? - повтори Кал. - Сигурно се шегуваш.
- Опасно е, но такъв е целият Пръв Принцип на Магията. Работи поради една и съща причина. Ставаш по-близо до елемента. Ако ядеш камък и пясък, се сближаваш със земната магия. Огнените магове ядат кибритени клечки, въздушните пият кръв. Идеята не е добра, но...
Кал се сети за това как Джаспър бе смукнал от окървавения си пръст преди Изпита. Сърцето му бясно затупка.
- Откъде знаеш това?
Тамара погледна към стената и си пое дълбоко въздух.