- Калъм, седни - каза Майстор Руфъс и посочи към бюрото, - искам да ти обясня защо те приехме в Магистериума.
ГЛАВА ОСМА
Кал се загледа в Майстора. След две седмици пясък се бе отказал от идеята, че Руфъс ще говори откровено с него. А също и от това, че ще разбере защо всъщност е в Магистериума.
- Седни - каза Руфъс отново. Този път Калъм седна и направи гримаса заради болката в крака си. Диванът бе по-удобен от каменния под, на който бе седял часове наред, и той си позволи да потъне в него.
- Какво мислиш за училището досега?
Преди Кал да може да отговори, се чу звук от фучене. Той премигна и осъзна, че идва от буркана на бюрото. Малкото торнадо вътре бе потъмняло и образувало фигура. След миг придоби формата на миниатюрен маг от Асамблеята. Бе човек с много тъмна коса, който премигна.
- Руфъс, там ли си? - попита той.
Руфъс изсумтя и завъртя буркана.
- Не сега - каза той и фигурката отново се превърна в торнадо.
- Това като телефон ли е? - попита Кал втрещен.
- Нещо такова, да - отвърна Руфъс. - Както казах преди, концентрацията на елементална магия пречи на повечето технологии, пък и предпочитаме да вършим повечето неща по нашия си начин.
- Татко сигурно много се притеснява, че не ме е чул от толкова...
Майстор Руфъс се облегна назад и кръстоса ръце пред широките си гърди.
- Първо - каза той, - искам да чуя какво мислиш за Магистериума и обучението в него.
- Лесно е - каза Кал, - скучно и безсмислено, но лесно.
Руфъс се усмихна ехидно.
- Ти си много умен - каза той. - Искаш да ме ядосаш, защото смяташ, че ако стане така, ще те пратя у дома. Освен това вярваш, че искаш да се върнеш у дома.
Всъщност Кал се бе отказал от този план. Просто с лекота ядосваше хората, затова сви рамене.
- Сигурно ти е чудно защо те избрах - каза Руфъс, - теб, последния в класирането. Най-некомпетентният от всички кандидати. Сигурно си мислиш, че съм видял нещо в теб. Потенциал, който останалите Майстори са пропуснали. Някакво скрито умение. Може би дори нещо, което ми напомня за мен самия?
Гласът му бе станал подигравателен. Кал притихна.
- Взех те - продължи Руфъс, - защото имаш умение и сила. Но и много гняв. И почти никакъв контрол. Не исках да натоварвам някой от другите магове. Нито пък да те изберат по грешна причина.
Той погледна към торнадото, което се вихреше в буркана.
- Преди много години сбърках с един ученик. Тази грешка ми струва скъпо. С теб изкупвам греха си.
Стомахът на Кал се сви като на ритнато кученце. Бе болезнено да му кажат, че е нечие наказание.
- Върнете ме у дома - каза той, - ако сте ме взели само защото не искате да товарите другите магове, върнете ме у дома.
- Не ме разбра - поклати глава Руфъс, - магия като твоята е много опасна. Да те върна в малкия ти градец, е като да пусна бомба отгоре му. Но не се заблуждавай, Калъм. Ако продължаваш да ме дразниш и откажеш да учиш, ще те върна у дома. Но първо ще ти запечатам магията!
- Ще ми запечатате магията?
- Да. Докато един маг не мине през Първата порта в края на Желязната година, магията му може да бъде запечатана. Така няма да имаш достъп до елементите и силата си. Ще ти отнемем и спомените за магията. Ще знаеш, че нещо ти липсва, но не и какво точно. Цял живот ще ти е мъчно, че си загубил нещо, което дори не помниш. Това ли искаш?
- Не - прошепна Кал.
- Видя ли, че пречиш на останалите или че е невъзможно да бъдеш обучен, приключваш. Но ако изкараш годината и минеш през Първата порта, никой няма да може да ти вземе магията. Изкарай тази една година и после можеш да си ходиш. Ще си научил достатъчно, че да не заплашваш света. Помисли за това, Калъм Хънт, докато подреждаш пясъка така, както съм ти казал. Песъчинка по песъчинка.
Майстор Руфъс направи пауза, след което махна с ръка на Кал да си ходи.
- Хубаво си помисли, преди да направиш избора си.
Съсредоточаването върху пясъка бе по-изтощително от всякога, ето защо Кал се зарадва много, когато тримата намериха решение на проблема си. Стори му се, че наистина могат да бъдат отбор, може би дори приятели.
Сега Аарън и Тамара се съсредоточаваха внимателно. Когато погледна към тях, не срещнаха погледа му. Сигурно му бяха много сърдити, помисли си Кал. Той ги бе притиснал да намерят по-добър начин за разрешаване на проблема. И макар да бяха отвели него в кабинета на Руфъс, всички бяха загазили. Може би Тамара смяташе, че той я е обадил. Освен това неговата магия бе пръснала купчинките през първия ден. Той бе в тежест на групата. Всички го знаеха.
„Хубаво", помисли си Кал. „Майстор Руфъс каза, че трябва да издържа само една година. Ще се справя. Ще стана най-добрия маг тъкмо защото всички смятат, че няма да успея. Никога не съм опитвал. Е, сега ще опитам. Ще се справя по-добре от вас и когато искате да стана ваш приятел, ще разберете, че не искам да имам нищо общо нито с вас, нито с Магистериума. Мина ли Първата порта, така че да не могат да запечатат магията ми, ще се върна у дома и никой няма да може да ме спре. Това ще кажа и на татко, стига да се добера до онзи телефон."