Аарън кимна и изглади картата на една от влажните стени.
- Сега трябва само да намерим пътя...
В този момент картата избухна в пламъци. Аарън извика и отдръпна пръсти от почернелите страници, които засияха във въздуха. Те се разпаднаха на късчета пепел и обсипаха пода. Тамара извика и веднага изгуби фокус. Водата, която бе събрала, се разплиска по униформата и се събра на локва в краката им.
Тримата се спогледаха ококорени. Кал изправи рамене.
- Предполагам, че това е искал Майстор Руфъс - каза той. - Трябва да последваме осветените камъни или знаци, за да намерим пътя обратно. Картата ни трябваше, колкото да стигнем дотук.
- Би трябвало да е лесно - рече Тамара, - вярно, че аз осветих само на едно място, но вие осветихте повече, нали?
- Ами и аз осветих едно - отвърна Кал и погледна обнадеждено към Аарън. Аарън не отвърна на погледа.
- Хубаво - намръщи се Тамара, - ще намерим пътя за навън. Ти носи водата.
Кал сви рамене, отиде до езерото и се съсредоточи в образуването на водна сфера. Кал привлече въздуха около себе си, за да задвижи водата, и усети порива на елементите в себе си. Не бе добър колкото Тамара, но се справи. Топката му прокапа съвсем малко, когато надвисна над земята.
Аарън се намръщи и каза:
- Май дойдохме по този път.
Тамара последва Аарън, а Кал - нея. Водната топка се завъртя над главата му, все едно си носеше личен буреносен облак. Следващата стая бе подобна. Подземният поток, цветните гъби. Кал мина покрай тях внимателно. Страхуваше се, че водната топка ще падне върху главата му.
- Виж осветените камъни там... - каза Тамара.
- Мисля, че това е само биолуминесценция - отвърна Аарън разтревожен. Потропа по тях и сви рамене.
- Не зная.
- Аз пък знам. Отиваме натам.
Тя тръгна решително напред. Кал ги последва - първо наляво, после надясно и после пак наляво. Озоваха се в пещера, в която огромните сталактити бяха пораснали във формата на листа. „Не изпускай водата", помисли си той, докато се провираше между скалите. „Не се предавай, Кал."
Навсякъде имаше остри камъни. Кал почти се блъсна в една стена, понеже Тамара и Аарън бяха спрели.
Спореха.
- Казах ти, че това са само светещи мъхове - рече Аарън, видимо ядосан. Бяха в голяма стая, в чийто център имаше каменна цистерна, която кротко бълбукаше, -а сега се загубихме.
- Да си беше спомнил кои камъни си осветил...
- Аз четях картата - възмутено отвърна Аарън. Кал почти се успокои, когато видя, че и Аарън може да се ядоса и да се цупи. След това обаче двамата погледнаха към него и Кал почти изпусна въртящото се кълбо, с което балансираше. Аарън трябваше да вдигне ръка, за да стабилизира водата. Тя остана между тях, като прокапа малко.
- Какво? - попита Кал.
- Ти имаш ли идея къде сме?
- Не - призна си Кал и огледа гладките стени, - но все трябва да има начин да се върнем. Майстор Руфъс не би позволил да се загубим и да умрем.
- Не очаквах такъв оптимизъм точно от теб - отвърна Тамара.
- Много смешно - направи гримаса Кал.
- Стига - скара им се Аарън, - спрете и двамата. Никъде няма да стигнем, ако се дърляме.
- Но пък ако следваме теб, ще стигнем далеч - отговори Кал, - колкото се може по-далеч от мястото, където трябва да бъдем.
Аарън поклати глава разочарован.
- Защо трябва да си толкова проклет? - попита той.
- Защото ти си прекалено добър - отговори искрено Кал, - затова трябва да бъда проклет и за двама ни.
Тамара въздъхна, след което се разсмя.
- Защо не си признаем, че и тримата оплескахме нещата.
Аарън изглеждаше, сякаш не иска да си признае, но накрая кимна.
- Така е. Забравих, че не трябва да ползваме картата по пътя на връщане.
- И аз съжалявам - рече Кал, - но Тамара, ти не беше ли добра в намирането на пътя? Нещо свързано с магнетизма?
- Мога да опитам - отвърна Тамара. Гласът й прозвуча някак глухо.
- Това обаче само ще ми покаже накъде е север, не как се пресичат коридорите. Но накрая все ще попаднем на нещо познато.
Бе страшничко просто да се лутат из тунелите и да мислят за пропастите, в които могат да паднат, за бълбукащата кал и врящата пара, която се издигаше от нея.
Кал обаче нямаше по-добър план.
- Ами добре - каза той и тръгнаха.
Баща му го бе предупредил тъкмо за това.
- Знаеш ли какво ми липсва от дома? - попита Аарън, докато вървяха през втвърдени скали, напомнящи разкъсани гоблени. - Знам, че ще ви прозвучи супер тъпо, но ми липсват хамбургерите. И пържените картофки. Дори ароматът им.
- На мен ми липсват лежането на тревата и видеоигрите - каза Кал. -Най-вече видеоигрите.
- На мен ми липсва губенето на време в Интернет - призна Тамара и изненада Кал, - не ме гледай така. Израснах в град като тези, от които сте и вие.