- Не като този, от който съм аз - изсумтя Аарън.
- Имам предвид - каза тя и пое дежурството над голямата топка вода, - че израснах в град, пълен с хора, които не бяха магове. Имаше книжарница, в която няколко магове си оставяха съобщения един на друг, но извън това всичко бе нормално.
- Просто съм изненадан, че вашите са ти позволили Интернет - отвърна Кал. Това бе толкова скучен начин да си губиш времето. Когато си я представяше да се забавлява извън Магистериума, Кал смяташе, че тя язди пони за поло. Въпреки че не бе сигурен с какво то се отличава от нормалното пони.
- Абе, не ми даваха много-много... - усмихна му се Тамара.
Кал искаше да научи нещо повече за това, но когато отвори уста, дъхът му спря при вида на невероятната стая, която се появи пред него.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Пещерата бе доста голяма, а таванът напомняше купола на катедрала. Имаше пет високи арки, всяка от които бе опасана с мраморни колони. В тях бяха втъкани различни метали - желязо, бронз, мед, сребро и злато. Стените бяха от мрамор и носеха отпечатъци от хиляди длани. Във всяка от тях имаше написано име. Бронзова статуя на младо момиче с дълга, развята от вятъра коса се издигаше в центъра на стаята. Лицето й бе обърнато настрани, а на плакета отдолу пишеше: „Верити Торес".
- Какво е това място? - попита Аарън.
- Залата на Завършека - каза Тамара и се завъртя на пети. На лицето й бе изписано благоговение.
- Когато чираците станат магове, те идват и отпечатват дланите си в камъка. Всеки, който е завършил Магистериума, е оставил своя отпечатък тук.
- Мама и татко - каза Кал, докато вървеше през стаята в търсене на имената им. Намери това на баща си - Алистър Хънт - високо на стената, прекалено високо, че да може Кал да го стигне. Баща му явно бе левитирал, за да остави отпечатъка си там. Кал се усмихна с ъгълчетата на устните си при мисълта за това как млада версия на баща му лети само за да покаже, че може.
Изненада се, когато не видя отпечатъка на майка си до този на баща си, тъй като бе предполагал, че двамата са били влюбени като ученици. Но може би отпечатъците не се подреждаха по този признак. Отне му известно време, но накрая намери името на далечната стена - Сара Новак, изписано в основата на сталактит, издраскано като с остро оръжие. Кал коленичи и постави длан на мястото, на което това бе сторила и майка му. Ръцете му бяха оформени като нейните - пръстите му паснаха идеално в призрачните очертания на отдавна загиналото момиче. На дванайсет, ръцете му бяха големи колкото нейните на седемнайсет. Искаше му се да почувства нещо, докосвайки отпечатъка на майка си, но не бе сигурен, че това наистина е така.
- Кал? - извика Тамара и го докосна нежно по рамото.
Кал се обърна към двамата си приятели. И двамата го гледаха с едно и също угрижено изражение на лицата. Знаеше какво си мислят, досещаше се, че го съжаляват. Изправи се на крака и се освободи от ръката на Тамара.
- Добре съм - прокашля се той.
- Виж това - Аарън застана в центъра на стаята пред огромна арка, направена от блестящ бял камък. Отпред бяха изписани думите: Prima Materia. Аарън мина под тях и излезе от другата страна с особено изражение на лицето.
- Това е път за наникъде.
- Прима материя - промърмори Тамара и се ококори. - Това е Първата порта. В края на всяка година от обучението в Магистериума минаваш през порта, за да видят дали си овладял магията си и дали знаеш противотежестите. След това ти дават гривната за Сребърната година.
- Значи съм минал през портата рано? - пребледня Аарън. - Загазил ли съм?
- Не мисля - сви рамене Тамара, - не ми изглежда да е активна.
Тримата я загледаха. Тя просто си стоеше - една каменна арка в тъмна стая. Според Кал също не бе функционираща.
- Видя ли подобно нещо на картата? - попита Кал.
- Не помня - поклати глава Аарън.
- Значи дори да намерим нещо познато, все сме си загубени.
Тамара ритна стената.
И тогава нещо скочи долу. Голямо гущероподобно с бляскави очи, пламнал гръб и... вежди.
- Боже мой - каза Тамара и очите ù се ококориха като чинийки. Водата в сферата опасно се разлюля, когато Аарън зяпна съществото, и сега Кал бе този, който я стабилизира.
- Пак ли се загуби, Кал? Трябва да си стоиш в стаята. Там е топло и хубаво -рече Уорън.
Тамара и Аарън се обърнаха към Кал, като в очите им се четяха едновременно удивление и въпрос.
- Това е Уорън - обясни Кал, - един гущер, който...ъъъ... познавам.
- Това е огнен елементал! - възкликна Тамара. - Къде си се запознал с него?