- Какво е това? - попита Кал. - Какво е това, Тамара?
- Ти си един от Погълнатите - каза Тамара и гласът й потрепера, - потънал в елемент. Вече нечовек.
- В огън - изсъска нещото, - превърнах се в огън преди много време. Потънах в него и той в мен. Изгорих човешкото, тленното, слабото!
- И си станал безсмъртен - очите на Аарън изглеждаха огромни и зелени на пребледнялото му, изцапано лице.
- Много повече. Аз съм вечен.
Погълнатият се приведе към Аарън достатъчно близо, за да може кожата му да почервенее като на някой, застанал твърде близо до огъня.
- Недей, Аарън! - извика Тамара и пристъпи напред. - Той иска да те глътне и изгори! Дръпни се от него!
Лицето й заблестя на треперещата светлина и Кал осъзна, че тя плаче. Внезапно си спомни за сестра й, която също бе потънала към гибелта си в елементите.
- Да го глътна? - изсмя се Погълнатият. - Че какво има за гълтане? Вие сте съвсем немощни искрици, наскоро запалени. Няма почти никакъв живот, който
да мога да изсмуча от вас.
- Но искаш нещо - каза Кал с надеждата да отвлече вниманието на Погълнатия от Аарън, - иначе нямаше да си правиш труда да ни се покажеш.
- Неочакваният чирак на Руфъс - погледна го нещото, - дори скалите говорят за теб. Най-великият от Майсторите е направил странен избор.
Кал не вярваше на ушите си. Дори Погълнатият знаеше за слабите му резултати на Изпита.
- Виждам през тленните ви обвивки - продължи Погълнатият, - виждам бъдещето ви. Един от вас ще падне. Друг ще умре. А трети е вече мъртъв.
- Как така вече мъртъв? - повиши глас Аарън.
- Не го слушай! - извика Тамара. - То не е човек!
- Че кой би искал да е човек? Човешките сърца могат да бъдат разкъсани. Костите изпочупени. Кожата одрана.
Погълнатият протегна ръка да докосне лицето на Аарън. Кал скочи напред, доколкото му позволяваше кракът, и бутна Аарън, като падна с него на една от стените. Тамара се завъртя да посрещне Погълнатия с вдигната ръка. Сгъстен въздух се завихри около дланта й.
- Достатъчно! - извика някой.
Майстор Руфъс бе застанал под арката - застрашителен силует, от който струеше могъщество и сила.
Нещото отстъпи назад и се сви.
- Не съм искал да навредя....
- Махни се - каза Майстор Руфъс, - остави чираците ми на мира или ще те прогоня, както бих прогонил всеки друг елементал. Няма значение кой си бил някога, Маркъс.
- Не ме наричай с име, което вече не нося - отвърна Погълнатият, след което погледът му се спря на Кал, Аарън и Тамара.
- Пак ще се видим - каза създанието, докато потъваше в басейна със сяра. Изчезна с бълбукане, но Кал знаеше, че е някъде под повърхността.
Майстор Руфъс изглеждаше разтърсен.
- Елате - каза той и отведе чираците си през ниската арка. Кал погледна назад към Уорън, но елементалът си бе отишъл. Кал бе разочарован. Искаше да вдигне скандал на Уорън, задето ги е предал. Също и да му каже да не стъпва в стаята му. Никога повече.
Ако Майстор Руфъс обаче видеше Уорън, щеше да му стане от ясно по-ясно кой го е откраднал от кабинета. Затова може би бе по-добре, че го няма.
Продължиха да вървят в тишина.
- Как разбрахте, че сме в беда? - попита Тамара. - Че нещо не е наред?
- Нали не сте мислели, че ще ви оставя да вървите из Магистериума самички? - попита Руфъс. - Изпратих въздушен елементал, който да ви последва. Той ми докладва веднага, че сте били подмамени в пещерата на Погълнатия.
- Погълнатият ни каза нещо за бъдещето - каза Аарън, - какво означава това? Наистина ли е бил чирак като нас?
За пръв път, откакто Кал познаваше Руфъс, Майсторът изглеждаше неспокоен. Бе невероятно. Най-после имаше някакво изражение на лицето.
- Няма значение какво говори. Той е напълно луд. Да, предполагам, че някога е бил чирак като вас, но бе Погълнат много по-късно. Преди това бе Майстор. Моят Майстор, ако трябва да бъда честен.
Минаха останалия път до Трапезарията в тишина.
На вечерята тази нощ Кал, Аарън и Тамара се опитаха да се държат, сякаш денят им е минал нормално. Седнаха на дългата маса с другите чираци, но не казаха много. Руфъс излезе с Майсторите Милагрос и Рокмапъл, които си разделиха една пица лишеи. Изглеждаше угнетен.
- Май уроците по ориентиране не са минали добре - изсмя се Джаспър, докато тъмните му очи шареха между Тамара, Аарън и Кал. Наистина, и тримата изглеждаха уморени и мръсни, с потъмнели лица. Тамара имаше сенки под очите, като че е сънувала кошмар.
- В тунелите ли се загубихте?
- Попаднахме на един от Погълнатите - каза Аарън, - долу в дълбоките пещери.
Около масата настана врява.
- Погълнат? - попита Кай. - Наистина ли са ужасни чудовища, както разправят хората?