- Опита ли да ви глътне? - ококори се Селия. - Как се измъкнахте?
Кал видя как ръцете на Тамара треперят, докато държи приборите си, и се намеси рязко.
- Всъщност ни каза бъдещето.
- Как така? - попита Раф.
- Каза, че един от нас ще падне, друг ще умре, а трети е вече мъртъв.
- Е, знаем кой е пропадналият - рече Джаспър и погледна към Кал. Внезапно Кал си спомни, че не е казвал на никого, че Джаспър е ходил в Библиотеката, и започна да преосмисля това свое решение.
- Благодаря, Джаспър - рече Аарън, - както винаги, имаш какво да кажеш.
- Не бива да се притеснявате - каза искрено Дрю, - те така си говорят. Никой няма да умира и е очевидно, че все още никой не е умрял. За Бога!
Кал вдигна вилицата си към Дрю.
- Благодаря.
Но Тамара остави приборите си.
- Извинете ме - каза тя и се измъкна от стаята.
Аарън и Кал веднага станаха да я последват. Бяха минали половината път надолу към Трапезарията, когато Кал чу някой да го вика. Бе Дрю, който тичаше, за да ги настигне.
- Кал! - извика той. - Може ли за малко?
Кал и Аарън се спогледаха.
- Аз ще поговоря с Тамара - каза Аарън, - ще се видим в стаята.
Кал се обърна към Дрю и отметна прашната си рошава коса от очите.
- Всичко наред ли е?
- Смяташ ли, че това наистина бе добра идея? - светнаха сините очи на Дрю.
- Кое? - не разбра Кал.
- Да разкажеш на всички за Погълнатия и пророчеството!
- Сам каза, че това са празни приказки - възрази Кал, - че те така си говорят.
- Казах го, защото...
Дрю погледна лицето на Кал, а изражението му на объркване премина в загриженост, докато накрая не се изписа ужас.
- Ама ти не знаеш - каза той накрая, - как може да не знаеш?
- Какво да не знам? - попита Кал. - Плашиш ме, Дрю.
- Кой си ти? - прошепна Дрю, след което отстъпи назад. - Сбърках - каза той, -за всичко. Трябва да вървя.
Той се обърна и побягна. Кал го изпрати с поглед, напълно объркан. Реши да попита Тамара и Аарън за какво става въпрос, но когато се върна, изтощението го надви. Вратата на Тамара бе заключена, а Аарън спеше на един от диваните.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Кал се събуди от звука на нечии стъпки пред вратата му. Първата му мисъл бе, че Тамара и Аарън работят в хола. Стъпките обаче бяха прекалено тежки, за да принадлежат на някого от приятелите му, а гласовете, които последваха, звучаха като на възрастни.
Не можа да не си спомни думите на Алистър.
„Нямат милост, дори към децата."
Кал остана да лежи буден и загледан в тавана, докато един от кристалите на стените не засия. Измъкна Мири от чекмеджето и стана от кревата, като направи гримаса заради допира на босите си крака със студения каменен под. Без тежките завивки можеше да почувства мразовития въздух през пижамата си.
Вдигна Мири точно когато вратата се отвори. Тримата Майстори останаха на прага, загледани в него. Бяха облечени в черните си униформи, с гробовни изражения, изписани на лицата. Погледът на Майстор Лемюъл се премести от лицето на Кал към ножа му.
- Чиракът ти е добре обучен, Руфъс.
Кал не знаеше какво да отговори на това.
- Оръжия обаче няма да ти трябват - каза Майстор Руфъс, - остави Семирамида и ела с нас.
Кал погледна към пижамата си, на която имаше надпис ЛЕГО, и направи гримаса.
- Не съм облечен.
- Добре обучен, но непослушен - излая Майстор Норт и щракна с пръсти. -Свали ножа!
- Норт - прекъсна го Майстор Руфъс, - нека аз се погрижа за послушанието на чирака си.
Той приближи Кал, който не знаеше какво да прави. Предвид странното поведение на Дрю, предупрежденията на баща му и страховитото пророчество на Погълнатия се чувстваше силно разстроен и не искаше да оставя ножа. Но когато Руфъс сложи ръка на китката му, Кал пусна Мири. Не знаеше какво друго може да направи. Познаваше Майстор Руфъс. Бе се хранил с него месеци наред. Бе се учил при него. Руфъс бе човек, бе го спасил от Погълнатия, не можеше да го нарани. Нямаше да го нарани. Нямаше значение какво смята баща му.
На лицето на Руфъс се изписа странно изражение, което веднага изчезна.
- Ела - каза той.
Тамара и Аарън вече ги чакаха. И двамата бяха с пижами. Аарън носеше риза, която бе станала почти прозрачна от пране, и панталони с дупка на коляното. Русата му коса стърчеше като перушина на пате, а самият той изглеждаше в полусън. Тамара бе напрегната. Косата й бе сплетена внимателно, а на розовата й пижама имаше надпис: „Бия се като момиче." Под думите бяха нарисувани момичета, правещи смъртоносни нинджа хватки.
„Какво става", попита Кал с устни. Аарън сви рамене, а Тамара поклати глава. Явно и те не знаеха какво точно се случва, макар че Тамара явно знаеше достатъчно, за да е много нервна.