- Сядайте, без да се туткате - нареди Майстор Лемюъл.
- Както виждаш, никой от тях не опитва... - каза Майстор Руфъс с нисък глас, който заглъхна, сякаш не иска да изговори цялото изречение.
- Това е много важно - каза Майстор Норт, когато Кал, Аарън и Тамара седнаха на дивана. Тамара се прозя и забрави да прикрие устата си. Това означаваше, че е наистина уморена.
- Виждали ли сте Дрю Уолъс? Няколко души казаха, че той ви е последвал след Трапезарията видимо разстроен. Каза ли ви нещо? Съобщи ли ви какво планира?
Кал се намръщи. Последния път, когато видя Дрю, той се бе държал твърде странно. Не можеше да го опише.
- Какво да планира?
- Говорихме за уроците си - обади се Аарън. - Дрю ни последва в коридора. Искаше да говори с Кал.
- За Погълнатия. Изглеждаше истински уплашен. - Кал не знаеше какво друго да каже. Нямаше друго обяснение за поведението му.
- Благодаря - каза Майстор Норт. - Сега искам да се върнете в стаите и да сложите униформите си. Трябва ни помощта ви. Дрю е напуснал Магистериума малко след десет часа. Научихме това само защото друг чирак е станал да пие вода и е намерил бележката му.
- Какво пише в нея? - попита Тамара. Майстор Лемюъл я погледна кръвнишки, а Майстор Норт бе изненадан от това, че го прекъсват.
- Че напуска Магистериума - отвърна тихо Майстор Лемюъл. - Знаете добре колко опасно е необучени магьосници да скитат по света. Да не говорим за обсебените от Хаоса зверове, които живеят в близката гора.
- Трябва да го намерим - кимна бавно Майстор Руфъс, - цялото училище ще помогне в търсенето. Надявам се това обяснение да ти стига, Тамара, тъй като нямаме много време.
Тамара се изчерви и се изправи, след което тръгна към стаята си. Аарън и Кал отидоха в своите. Кал бавно извади зимните си дрехи - сивата си униформа, дебел пуловер и яке с качулка. Адреналинът от това, че маговете са го събудили, взе да отминава и той започна да осъзнава колко малко е спал. Но идеята, че Дрю се препъва в мрака, го накара да се събуди. Какво бе накарало Дрю да избяга?
Кал протегна ръка към гривната си. Пръстите му се спряха и на гривната на баща му, а също и на тайнствената бележка до Майстор Руфъс. Спомни си думите на баща си.
Дори не разбираш колко е опасно. Трябва да ме послушаш. Дори не знаеш какъв си...всъщност!
Той бе този, който трябваше да избяга, а не Дрю. След като похлопа, Тамара отвори вратата му и влезе при него. Бе облечена в униформата си, а косата й бе сплетена на две плитки около главата. Изглеждаше много по-будна, отколкото се чувстваше той.
- Кал? - попита тя. - Хайде да тръгваме... хей, какво е това?
- Кое? - той погледна надолу и осъзна, че чекмеджето все още е отворено. Гривната на Алистър и писмото му се виждаха. Той извади гривната и се подпря назад, като затвори с тяло чекмеджето.
- Това... това е гривната на татко. От годините в Магистериума.
- Мога ли да я видя? - Тамара не изчака отговора му, само се протегна и я взе от ръката му. Тъмните й очи се разшириха, когато я огледа.
- Трябва да е бил много добър ученик.
- Защо мислиш така? - Ами камъните. И това...
Внезапно тя премигна.
- Това обаче не може да е гривната на баща ти.
- Може би е на мама?
- Не - отвърна Тамара, - видяхме отпечатъците им в Залата на Завършека. И двамата са изкарали Магистериума, Кал. А собственикът на тази гривна е издържал само до Сребърната година. Няма злато.
Тя му я върна.
- Гривната е на някого, който така и не е завършил Магистериума.
- Но... - Кал млъкна, когато Аарън влезе вътре. Къдравата му коса бе прилепнала за челото. Изглеждаше, като че е наплискал очите си, за да се събуди.
- Хайде - каза той, - Майсторите Лемюъл и Норт вече тръгнаха, но Руфъс изглежда, сякаш ще събори вратата.
Кал прибра гривната в джоба си, като усети любопитния поглед на Тамара, докато вървяха подир Майстор Руфъс през тунелите. Кракът на Кал бе изтръпнал както през повечето сутрини, затова му бе трудно да върви напред. Аарън и
Тамара внимаваха да съобразяват скоростта си с неговата и този път той не им се сърдеше.
По пътя за навън попаднаха на останалите чираци, водени от своите Майстори, включително Лемюъл и Норт. Децата изглеждаха объркани и разтревожени, както и чираците на самия Майстор Руфъс.
След още няколко завоя излязоха пред врата. Майстор Лемюъл я отвори и излезе в друга пещера, в която имаше отвор в края й. През него вееше вятър. Излязоха навън по различен път от този, по който бяха минали първия ден. Тази пещера бе отворена в далечния си край, а в камъка имаше две огромни метални врати.