Бе очевидно, че са изковани от Майстори на метала. Бяха оформили желязото със заострени върхове, които почти докосваха тавана. През портите металът изписваше думите:
„Знанието и действието са едно и също."
Това бе Портата за Мисиите. Кал си спомни превързаното обгорено момче и осъзна, че в суматохата тогава не е могъл да огледа самата врата.
- Кал, Тамара, Аарън - каза Майстор Руфъс. Зад него стоеше високият, къдрав Алекс, който изглеждаше необичайно угнетен. Бе облечен в униформата си и наметнат с дебело палто. Носеше и ръкавици.
- Александър ще бъде вашият водач. Не се отделяйте от него. Останалите ще бъдем на такова разстояние, че да може да ни извикате. Искаме да покриете област около един от по-рядко използваните изходи на Магистериума. Потърсете Дрю, а ако го видите, извикайте ни. Мислим, че е по-вероятно да се довери на друг маг от Желязната година, а не на Майстор или по-голям ученик като Алекс.
Кал се запита защо Майсторите смятат, че Дрю ще се довери на друг ученик, а не на тях. Зададе си въпроса дали не знаят повече за бягството му, отколкото показват.
- А какво да правим после? - попита Аарън.
- Щом го забележите, Алекс ще даде сигнал на Майсторите. Вие го задръжте с приказки, докато пристигнем. С учениците на Майстор Милагрос ще тръгнете на изток.
Той махна към групата чираци. Майстор Милагрос тръгна към него, следвана от Селия, Джаспър и Гуенда.
- Бронзовите ученици отиват на запад, Медните - на север, а Сребърните и Златните, които няма да бъдат придружавани от Майстори, - на север и на юг.
- Ами обсебените от Хаоса зверове? - попита Гуенда. - Те няма ли да ни нападнат?
Майстор Милагрос погледна към Алекс и към още един от по-големите ученици.
- Няма да сте сами. Бъдете заедно и ако има проблем, веднага дайте сигнал. Ще сме наблизо.
Някои от чираците вече бяха тръгнали в нощта, след като призоваха светещите кълбета, издигнали се във въздуха като летящи фенери. Шепот и мърморене ги придружиха, докато напредваха към тъмната дъбрава. Кал и останалите последваха Алекс. Когато и последният чирак мина през портата, тя се затвори с трясък, който отекна като погребален звън.
- Така прави винаги - каза Алекс, като видя изражението на Кал. - Хайде, трябва да отидем натам!
Тръгнаха към дърветата по една тъмна пътека. Кал се спъна в някакво коренче. Аарън, който само търсеше извинение, призова сияйната си синя топка. Изглеждаше много доволен от това, че може да помогне, и се ухили, като завъртя топката над пръстите си и освети въздуха около тях.
- Дрю! - извика Гуенда. Виковете на други ученици от Желязната година отекнаха като ехо в далечината.
- Дрю! Дрю!
Джаспър потърка очи. Носеше палто с кожена подплата и ушанка, която му бе малко голяма.
- Защо трябва да бъдем подлагани на опасност само защото някакъв мухльо е решил, че не издържа повече? - попита той.
- А пък аз не разбирам защо е напуснал посред нощ - обгърна се с две ръце Селия. Трепереше въпреки дългия си светлосин анорак. - В това няма никакъв смисъл.
- Знаем колкото и вие - отвърна Тамара, - но щом Дрю е избягал, сигурно си има причина.
- Той е страхливец - отсече Джаспър, - това е единствената възможна причина.
Земята в гората бе покрита с тънък слой сняг, а яркосинята светлина на Аарън само подчерта колко зловещи бяха клоните на дърветата около тях.
- Че от какво може да се е уплашил? - попита Кал, ала Джаспър не отговори.
- Трябва да останем заедно - каза Алекс, като призова три златисти кълбета, които се завъртяха около тях и обкръжиха групата. - Ако чуете нещо, веднага ми кажете и не тичайте.
Замръзналите листа изхрущяха под краката на Тамара, когато тя изостана, за да поговори с Кал.
- Как реши - попита тихо тя, - че онази гривна е на баща ти?
Кал погледна към останалите. Мъчеше се да прецени дали могат да ги чуят.
- Той я прати.
- Пратил ти я е?
- Не точно - поклати глава Кал, - просто я намерих.
- Как така си я намерил? - в гласа на Тамара се прокрадна подозрение.
- Знам, че го смяташ за луд...
- Той хвърли нож по теб!
- За мен, не по мен - възрази Кал. - И след това прати гривната си на Магистериума. Мисля, че иска да им каже нещо. Да ги предупреди...
- За какво.
- Нещо за мен.
- В опасност ли си? - разтревожи се Тамара.
Кал не отговори. Не знаеше как да й разкрие повече, без да издаде всичко. Ами ако нещо в него наистина бе сбъркано? Ако Тамара разбереше, дали щеше да опази тайната му, все едно колко е лоша?