Искаше да й се довери. Вече му бе казала за гривната повече, отколкото той беше разбрал през последните месеци, през които се бе взирал в нея.
- За какво си говорите? - попита Аарън, като изостана, за да ги чуе. Тамара веднага млъкна, а очите й зашариха между Аарън и Кал. Кал разбра, че тя няма да го издаде, освен ако не е съгласен. Усети странно топло чувство да се разлива в стомаха му. Никога досега не бе имал приятели, които да пазят тайните му.
Това предопредели решението му.
- Говорим за това - каза той и извади гривната от джоба си, за да я подаде на Аарън. Той я заразглежда, докато Кал им разказа цялата история: разговора с баща си, предупреждението, че Кал не знае какъв е, писмото, в което Алистър умоляваше Руфъс да запечата магията му.
- Да я запечата? - повиши глас Аарън и Тамара го накара да млъкне. Аарън продължи шепнешком:
- Защо ще иска такова нещо от Руфъс? Това е лудост!
- Не знам - прошепна Кал и се огледа разтревожено. Алекс и другите деца не му обръщаха никакво внимание, докато обикаляха ниската могила и се промъкваха между огромните корени, викайки името на Дрю.
- Нищо не разбирам.
- Гривната е била съобщение до Руфъс - обясни Тамара. - Означава нещо, но просто още не знам какво.
- Ако знаехме чия е... - отвърна Аарън и върна гривната на Кал, който я върза на ръката си под собствената си гривна.
- Някой, който не е завършил тук и е напуснал Магистериума на шестнайсет или седемнайсет. Или пък е умрял.
Тамара ги погледна и се намръщи, взирайки се в малките медалчета със символи по тях.
- Не знам какво означават. Отличие за нещо, но какво? Ако знаехме, щяхме да разберем повече. Нямам представа и какво означава черният камък. Никога не съм виждала такъв.
- Да питаме Алекс? - предложи Аарън.
- Няма начин - поклати глава Кал и погледна разтревожено към силуетите на останалите, които вървяха по снега в тъмното. - Ами ако наистина ми има нещо сбъркано и той разбере само като погледне към гривната?
- Няма ти нищо сбъркано - каза твърдо Аарън.
Но пък той бе от хората, които вярваха в доброто у другите хора.
- Алекс! - извика Тамара. - Може ли да те питаме нещо?
- Тамара, не! - изсъска Кал, но по-големият ученик вече се бе върнал към тях.
- Какво има? - попита той и сините му очи ги пронизаха. - Всичко наред ли е?
- Чудех се дали може да видим гривната ти - каза Тамара, като с поглед накара
Кал да си мълчи. Кал отстъпи.
- Разбира се - съгласи се Алекс и им подаде гривната си. Имаше три слоя метал по нея, последният от които бронзов. Бе обсипан и със скъпоценни камъни. Червен и оранжев, син, индигов и ален.
- За какво служат? - попита невинно Тамара, макар Кал да подозираше, че вече знае отговора.
- Че си свършил различни неща - Алекс прозвуча, все едно го казва между другото, без да се хвали. - Този е за това, че си прогонил елементал, този - за създаване на илюзия...
- А какво би показал черен камък? - попита Аарън.
Очите на Алекс се ококориха. Отвори уста да отговори, когато Джаспър извика:
- Вижте!
Ярка светлина блестеше от хълма срещу тях. Докато гледаха, в нощта се разнесе писък, пронизителен и ужасяващ.
- Стойте тук! - излая Алекс и хукна, като едва не падна по хълма, докато тичаше към светлината. Внезапно нощта оживя. Кал можеше да чуе как другите групи си викат. Нещо се плъзна от небето към тях - люспесто и змиевидно. Ала Алекс не гледаше нагоре.
- Алекс! - изкрещя Тамара, но момчето не я чу. Бе стигнало другия хълм и се канеше да се изкачи по него. Люспестата сянка надвисна над главата му.
Вече всички деца викаха на Алекс, за да го предупредят. Всички освен Кал. Той се затича, като пренебрегна болката в крака си, когато се препъна и едва не падна надолу по хълма. Чу как Тамара вика името му, а Джаспър изкрещя:
- Трябва да стоим тук!
Кал обаче не забави ход. Той искаше да бъде чиракът, за когото го мислеше Аарън, този, у когото няма нищо сбъркано. Щеше да извърши чудеса, които да му спечелят камъни по гривната. Щеше да скочи в устата на лъва.
Тогава стъпи на един разхлабен камък, падна и се пльосна в основата на хълма, като удари лакътя си в корена на едно дърво.
„Това не беше най-добрият старт", помисли си той.
Изправи се на крака и понечи да тръгне отново нагоре. На светлината, спускаща се надолу по хълма, вече виждаше по-ясно какво става. Това бе ярка светлина, осветяваща всяко камъче и дупка. Хълмът се изкачваше стръмно нагоре. Когато Кал стигна върха, той падна на колене и отстъпи няколко крачки, приземявайки се на плоската повърхност.
Нещо огромно мина покрай него и навя прах в очите му. Задави се, докато се изправяше.