- Помощ! - чу тогава тънък глас. - Моля, помогнете!
Кал се огледа. Ярката светлина я нямаше. Само звездите и луната осветяваха хълма. Върхът бе покрит с корени и храсталаци.
- Кой е там? - попита той.
- Кал? - отвърна някой, хлипайки.
Кал тръгна по посока на гласа, като си проправяше път през храстите. Хората под него викаха името му. Той ритна няколко камъка настрана и се плъзна надолу по малък наклон. Намери се в малка падина, покрита със сенки и осеяна с трънаци. В другия й край лежеше свита фигурка.
- Дрю? - извика Кал.
Слабичкото момче опита да се обърне. Кал видя, че кракът му е попаднал в капан, потънал в нещо, подобно на змийска дупка. Бе изкривен по грозен начин.
Зад него две кълбета сияеха в слаба светлина.
Кал погледна назад и осъзна, че те кръжат над мястото, където бяха другите ученици. Почти не виждаше останалите и не бе сигурен, че те изобщо го виждат.
- Кал? - сълзите блестяха по лицето на Дрю на лунната светлина. Кал приближи повече.
- В капан ли си? - попита той.
- Да - прошепна Дрю, - опитах да избягам, но стигнах дотук. Пак се посрамих.
Зъбите му тракаха. Носеше само тънка риза и дънки. Кал не можеше да повярва, че е опитал да избяга от Магистериума така.
- Помогни ми - прошепна Дрю през зъби, - трябва да избягам.
- Защо? Какво не е наред? Какво ще правиш?
- Не знам - изкриви лице Дрю, - но ти не знаеш що за човек е Майстор Лемюъл. Той установи, че се справям по-добре, когато съм под напрежение. Много по-добре. Знам, че е странно, но аз съм си такъв. Винаги се справям на контролно по-добре, отколкото на упражнение. Той реши, че ще ме направи по-силен, ако ме държи под напрежение през цялото време. Сега не мога да спя. Почти не ми дава да ям и никога не знам какво предстои. Непрекъснато ме оценява и призовава видения на чудовища и елементали, когато съм самичък в тъмното. Аз искам да се справя по-добре, да бъда по-силен маг, но просто...
Той погледна настрани и гърлото му потрепера.
- Не мога.
Кал се взря по-внимателно. Беше вярно, че Дрю не бе момчето, дошло в Магистериума. Бе слаб, много по-слаб. Виждаше как дънките висят свободно по краката му, стегнати с колан на последната му дупка. Ноктите му бяха изгризани и под очите му имаше сенки.
- Добре - каза Кал, - така обаче няма да стигнеш доникъде. Той се протегна и докосна с ръка глезена на Дрю. Стори му се горещ.
- Заболя ме! - извика Дрю.
Кал огледа глезена изпод дънките на Дрю. Бе подут и тъмен.
- Май си го счупил.
- Така ли мислиш? - паникьоса се Дрю.
Кал се пресегна отвътре към земята, на която бе коленичил. Земята сковава. Почувства как тя отговаря на докосването му и създава пространство, в което магията да се излее, така както водата пълнеше дупките по брега. Кал призова магията към себе си, в ръката си, а после я изля в Дрю.
Дрю изпъшка.
- Извинявай - дръпна ръката си Кал.
- Не - погледна го с удивление Дрю, - сега не ме боли. Стана!
Кал никога не бе правил подобна магия. Лекуването бе нещо, за което Майстор Руфъс им бе разказвал, но не се бяха упражнявали. Той обаче успя.
Може би наистина нямаше нищо сбъркано в него.
- Дрю! Кал! - извика Алекс, последван от сияйна светлина, която осветяваше краищата на косата му като ореол. Той слезе бързо надолу по хълма и едва не падна върху тях. Лицето му бе пребледняло на лунната светлина.
- Дрю е в капан - отдръпна се Кал, - мисля, че глезенът му е счупен.
Алекс се наведе до по-малкото момче и докосна земята, хванала крака му. Кал се почувства глупаво, задето не се е сетил да го направи. Земята се отдръпна и Алекс изтегли Дрю за раменете, измъквайки го от капана. Дрю изпищя от болка.
- Не ме ли чу? Глезенът му е счупен... - отвори уста Кал.
- Няма време, Кал - Алекс вдигна Дрю за ръце, - трябва да се махаме оттук.
- К-какво? - Дрю изглеждаше прекалено замаян, за да реагира нормално. -Защо? Какво става?
Алекс огледа нервно околността. Внезапно Кал си спомни всички предупреждения за нещата, които живееха в горите край пещерите.
- Обсебените - отрони той. - Те са тук.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
Гърлен вой разцепи нощта. Алекс тръгна нагоре по склона и махна на Кал да го последва. Кал закуцука подире му. Болният крак го болеше.
Когато стигнаха върха, Кал видя Аарън и Тамара на билото, следвани от Селия, Джаспър и Раф. Стояха нащрек, задъхани.
- Дрю! - извика Тамара, загледана в отпуснатата фигурка в ръцете на Алекс.
- Обсебени от Хаоса зверове! - рече Аарън, като застана пред Кал и Алекс. -Идват заедно от далечния край на хълма...