- Какви са? - попита нетърпеливо Алекс.
- Вълци - посочи Джаспър.
Все още стиснал Дрю в ръцете си, Алекс се обърна и погледна с ужас към тъмните силуети, които излизаха измежду дърветата и приближаваха на фона на лунната светлина. Пет вълка, дълги и слаби, с козина с цвета на бурно небе. Муцуните им душеха въздуха, а странните им очи блестяха злокобно в нощта.
Алекс се наведе и внимателно постави Дрю на земята.
- Чуйте ме! - извика той на останалите ученици, които се въртяха неспокойно.
- Сторете кръг около мен, докато излекувам Дрю. Те усещат кои са слаби и ранени и нападат точно тях.
- Трябва да удържим обсебените само докато дойдат Майсторите.
- Колко просто, нали? - излая Джаспър, но застана във формация с останалите, които описаха кръг с телата си около Алекс и Дрю. Кал се намери рамо до рамо със Селия и Джаспър. Зъбите на Селия тракаха.
Обсебените от Хаоса вълци се появиха, ниски и свирепи, извиращи от хребета като сенки. Бяха огромни и много по-големи от вълците, които Кал си бе представял. Лиги капеха от разтворените им челюсти, а очите им се въртяха лудешки, като събудиха ужасен глад в главата на Кал.
Хаосът, помисли си той. Хаосът поглъща.
Колкото и ужасни да бяха обаче, колкото повече ги гледаше Кал, толкова по-красиви му се струваха очите им - като калейдоскоп, който показва едновременно хиляда различни цвята. Не можеше да откъсне поглед от тях.
- Кал! - гласът на Тамара прониза мислите му и Кал се съвзе. Установи, че е излязъл извън формацията и е на няколко крачки пред останалите от групата. И то в посока откъм вълците.
Нечия ръка го хвана за китката. Тамара. Изглеждаше ужасена, но и изпълнена с решителност.
- СПРИ! - настоя тя и опита да го изтегли към останалите.
Всичко се случи много бързо. Тамара дръпна Кал назад, а той се възпротиви. Болният му крак се изкриви и той падна, а лактите му се удариха болезнено в каменистата почва. Тамара изтегли ръката си назад и направи жест, като че хвърля бейзболна топка. От дланта й изскочи огнен кръг към един вълк, който внезапно се бе оказал прекалено близо до тях.
Огънят избухна в козината му и вълкът зави, като разкри пълната си с остри зъби паст. Но не избяга. Напротив, сега бе целият настръхнал, все едно го е ударило електричество. Червеният му език висеше от устата, докато приближаваше все повече и повече. Вече бе само на крачка от Кал, който се опитваше да се изправи. Тамара го хвана под мишниците, за да го издърпа нагоре. Обсебеният от Хаоса звяр не можеше да бъде прогонен като уивърна. Той не се интересуваше от нищо друго освен от кръвта, лудостта и смъртта.
- Тамара! Кал! Върнете се веднага! - извика Аарън. Звучеше много уплашен. Обсебените от Хаоса вълци приближиха и обградиха Кал и Тамара, забравили за чираците. Алекс бе сред тях, хванал изпадналия в безсъзнание Дрю. Бе замръзнал, отворил широко очите и устата си.
Кал най-после успя да се изправи и застана пред Тамара. След това погледът му се кръстоса с този на най-близкия вълк. Очите на звяра не спираха да се въртят - в червено и златно като завихрен в спирала пожар.
„Това е всичко", помисли си Кал. Времето сякаш забави ход. Чувстваше се, сякаш се движи под вода.
„Татко беше прав. През цялото време. Ще умрем тук."
Не бе ядосан... нито дори уплашен. Тамара се мъчеше да го издърпа назад, но той не можеше и не желаеше да мръдне. Изпитваше странно усещане, напрежение, което се събираше под ребрата му. Почувства как странната гривна на ръката му започна да пулсира.
- Тамара - прошепна той, - бягай.
- Не! - тя го дръпна за ризата. Кал се олюля.
И тогава вълкът нападна.
Някой - може би Селия, а може би Джаспър - изпищя. Вълкът скочи във въздуха, красив и ужасяващ. Искри проблеснаха по козината му. Кал понечи да вдигне ръце...
И тогава някой профуча пред него, за да застане пред вълка. Светлокосо момче, което стъпи здраво на земята и разпери ръце, като че можеше да удържи вълка с тях. „Алекс", помисли първоначално Кал, но после с ужас осъзна, че греши.
„Аарън."
- Не! - извика той и понечи да скочи напред, но Тамара не го пусна. - Не, Аарън, недей!
Другите чираци също викаха към Аарън. Алекс пусна Дрю и тръгна към него. Аарън не мърдаше. Бе забил крака в земята толкова здраво, че изглеждаше, сякаш е пуснал корени. От дланите на вдигнатите му ръце се издигаше пушек, по-черен от нощта, плътен и задушлив. Кал осъзна, без да знае как, че той идва от най-тъмната субстанция на света.
Вълкът изкриви тяло с вой и се приземи странно на земята, едва на няколко крачки от Тамара и Кал. Козината му бе настръхнала, а очите му се вихреха лудешки. Останалите вълци виеха и скимтяха, като подсилваха с гласовете си лудостта на нощта.