- Какво правиш, Аарън? - попита Тамара толкова тихо, че Кал не бе сигурен дали я е чул. - Ти ли го правиш?
Ала Аарън сякаш не я чуваше. Мракът бликаше от дланите му, косата и ризата му бяха залепнали от пот. Тъмнината се завихри, а кадифените й пипала се увиха около обсебената глутница. Вятърът се усили и разлюля дърветата, а земята се разтърси. Вълците се опитаха да отстъпят, да избягат, но тъмнината ги погълна. Тъмнина, която бе придобила плътност, за да се превърне в затвор.
Сърцето на Кал бясно затупка. Усети ужас при мисълта, че мракът може да се сключи около него и да го изличи от земята, като че никога не е бил.
Да го погълне.
- Аарън! - извика той, но вятърът вече брулеше дърветата и заглушаваше всеки звук. - Аарън, спри!
Кал можеше да види блестящите, паникьосани очи на обсебените вълци. За миг те се обърнаха към него като искри в мрака. После тъмнината ги погълна и те изчезнаха.
Аарън падна на колене, все едно са го простреляли. Коленичи задъхан, хванал се с една ръка за стомаха. Вятърът утихна и земята се успокои. Чираците бяха притихнали, втренчени в него. Устните му се движеха, но оттам не излизаше нито звук. Кал потърси с поглед вълците, но на тяхно място бяха останали само парченца мрак, които се разсейваха като пушек.
- Аарън - откъсна се Тамара от Кал и отиде до него, за да постави ръка на рамото му. - Господи, Аарън...
Другите чираци си зашепнаха.
- Какво стана? - попита с треперлив глас Раф.
Тамара тупаше Аарън по гърба и се мъчеше да го успокои. Кал знаеше, че трябва да се присъедини към нея, но остана неподвижен. Не можеше да забрави начина, по който Аарън изглеждаше, преди мракът да погълне вълка, сякаш призовава нещо ужасно.
И то бе дошло.
Помисли си за Петостишието.
„ОГЪНЯТ ГОРИ,
ВОДАТА ТЕЧЕ,
ВЪЗДУХЪТ НАВЯВА,
ЗЕМЯТА СКОВАВА.
ХАОСЪТ ПОГЛЪЩА.“
Кал погледна към обърканите ученици. В далечината видя проблясващи светлинки - кълбетата на Майсторите, които тичаха към тях. Чу звука от гласовете им. На лицето на Дрю бе застинало странно изражение - на стоицизъм и примирение, все едно е изгубил всяка надежда. По бузите му се стичаха сълзи. Очите на Селия срещнаха тези на Кал, а после погледна и Аарън, все едно да го попита:
- Всичко наред ли е?
Аарън бе заровил лице в дланите си. Позата му извади Кал от вцепенението. Куцайки, той измина късото разстояние, което го разделяше от приятеля му, и коленичи до него.
- Добре ли си? - попита той.
Аарън вдигна лице и кимна. Все още изглеждаше замаян. Тамара срещна погледа на Кал над главата на Аарън. Плитките й се бяха разплели и сега косата й падаше свободно по раменете. Никога не я бе виждал толкова рошава.
- Не разбираш - прошепна тя на Кал, - те очакваха Аарън. Той е...
- Тук, ако не си забравила - изпъшка Аарън.
- Макар - завърши Тамара.
- Не - възрази Аарън, - няма начин. Та аз не знам нищо за Хаоса. Нямам никакъв афинитет...
- Дете - прекъсна го внимателен глас. Кал вдигна очи и с изненада видя Майстор Руфъс. Другите Майстори също бяха там. Кълбетата им кръжаха като светулки сред учениците, изцеряваха раните им, успокояваха страха им. Майстор Норт вдигна Дрю от земята и го прегърна. Момчето отпусна глава на гърдите му.
- Не исках... - отвори уста Аарън. Изглеждаше много нещастен, - вълкът просто бе там и после... го нямаше.
- Не си направил нищо лошо. Щеше да атакува, ако не се беше намесил.
Майстор Руфъс се протегна надолу и вдигна Аарън на крака. Кал и Тамара отстъпиха назад.
- Днес спаси човешки животи, Аарън Стюарт.
Аарън си пое дълбоко въздух. Изглежда опитваше да се успокои.
- Но те ме гледат. Всичките ученици - прошепна той.
Кал се обърна, но гледката му бе закрита от появилите се двама Майстори -Танака и жената, която бе видял преди с групата ученици от Златната година, чието име не запомни.
- Гледат те, защото си Макар - каза тя, без да сваля очи от Аарън, - понеже владееш силите на Хаоса.
Аарън не отговори. Имаше вид, като че са му зашлевили шамар.
- Очаквахме те, Аарън - каза Майстор Танака, - нямаш представа колко дълго.
Аарън се напрегна. Изглеждаше готов да избяга.
„Оставете го на мира", искаше да каже Кал. „Не виждате ли, че го плашите?"
Освен това Аарън бе прав. Всички го гледаха - другите деца, Майсторите им. Дори Лемюъл и Милагрос отклониха вниманието си от чираците си, за да го погледнат. Единствено Рокмапъл липсваше - Кал предположи, че се е върнал в Магистериума, за да се погрижи за Дрю.