Руфъс постави ръка върху рамото на Аарън.
- Хару - каза той и кимна на Майстор Танака. - Сарита. Благодаря за хубавите думи.
Не звучеше особено благодарен.
- Поздравления - рече Майстор Танака, - да имаш Макар за чирак... е мечта на всеки Майстор.
Звучеше изпълнен със завист. Кал се запита дали не съжалява още за това, че не бе избирал пръв на Изпита.
- Трябва да дойде с нас. Майсторите трябва да говорят с него...
- Не! - извика Тамара и след това постави ръка на устата си, все едно е изненадана от собствения си вик. - Искам да кажа...
- Денят бе тежък за учениците и особено за Аарън - каза Руфъс. - Повечето чираци са от Желязната година. Бяха нападнати току-що от глутница обсебени от Хаоса вълци. Няма ли да оставите момчето да се наспи?
Жената, наречена Сарита, поклати глава.
- Не можем да допуснем свободен маг на Хаоса да се разхожда, без да има представа какви сили притежава.
Звучеше, като че наистина съжалява.
- Претърсихме околността, Руфъс. Каквото и да е станало с тези вълци, е било аномалия. Най-голямата опасност за Аарън и останалите ученици сега е самият Аарън.
Тя вдигна ръка.
Аарън погледна към Руфъс. Магът кимна. Изглеждаше уморен.
- Върви с тях - каза той, след което отстъпи назад. Майстор Танака махна с ръка и Аарън отиде при него. Двамата Майстори го обградиха, когато тръгна към Магистериума. Погледна само веднъж назад към Кал и Тамара.
А Кал се почувства съвсем незначителен.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Веднага след като Аарън изчезна, останалите Майстори подкараха чираците си по редици. Учениците от Желязната година бяха в центъра, а по-старите - навън. Тамара и Кал останаха на разстояние и гледаха как другите тичат наоколо. Кал се запита дали тя се чувства като него. Идеята да намерят Макар сред тях, им се струваше далечна и невъзможна. А сега се оказваше, че този така дългоочакван Макар е техният Аарън. Кал погледна към мястото, където се бяха намирали вълците, преди Аарън да ги запрати в бездната, но единствената следа от тях бяха дирите от огромните им лапи в снега. Те все още сияеха в слабо, дискретно сияние, сякаш са били направени от пламък и част от него все още грееше.
Докато гледаше, нещо мъничко се стрелна между дърветата като прокрадваща се сянка. Той се намръщи и се опита да го види по-ясно, но повече движения не последваха. Каквото и да бе, сякаш никога не е било там. Потръпна и си спомни огромното създание, което мина покрай него, докато тичаше към Дрю. Последните събития го бяха направили изключително чувствителен. Може би му се привиждаха разни неща.
Майстор Милагрос се отдръпна от своите чираци, които вече вървяха в нещо, което можеше да се нарече ред, след което отиде към Тамара и Кал и ги погледна със съчувствие.
- Трябва да тръгваме. Едва ли наоколо има още обсебени, но не можем да сме сигурни. Колкото по-бързо се приберем, толкова по-добре.
Тамара кимна. Изглеждаше по-унила от всякога. Двамата с Кал тръгнаха през снега и се присъединиха към останалите ученици от Желязната година в центъра на групата, след което поеха по пътя обратно към Магистериума. Майсторите бяха заели постове настрани от групата, а блестящите им кълбета се преплитаха с първите светлини на зората. Селия, Гуенда и Джаспър вървяха с Раф и Кай. Джаспър бе поставил коженото си палто върху Дрю, докато бе лежал на земята. Това бе необичайно мил жест от негова страна, заради който обаче трепереше в мразовитата утрин.
- Дрю каза ли ти защо е избягал? - попита Селия. - Намери го преди Алекс. Какво ти каза?
Кал поклати глава. Не знаеше дали това не е тайна.
- Можеш да ни кажеш - подкани го Селия, - няма да се смеем или да се подиграваме.
- Поне не и повечето от нас - допълни Гуенда и повдигна вежди към Джаспър.
Джаспър погледна косо към Тамара, но тя не каза нищо. Макар като цяло да се държеше отвратително, в този момент Кал си спомни колко добри приятели изглеждаха Тамара и Джаспър по време на Изпита. Стана му мъчно. Спомни си как Джаспър се бе опитвал да запали искра в Библиотеката и начина, по който му се бе сопнал. Запита се дали Джаспър не е мислил да избяга като Дрю.
Но тогава си спомни думите му, че само страхливците напускали Магистериума, и съчувствието му угасна.
- Каза, че Майстор Лемюъл се е държал лошо с него - рече Кал, - че го плашил, за да бъде напрегнат и да се справя по-добре.
- Майстор Лемюъл се държи така с всички. Изскача иззад стените, вика, обучава ни посред нощ - обясни Раф, - но не го прави от злоба. Иска да ни подготви.
- Как пък не - отвърна Кал, като си спомни изгризаните нокти и изгубения поглед на Дрю. - Мислиш, че е избягал просто така? Сред снеговете и обсебените от Хаоса вълци?