- Аарън върна ли се? - попита Кал, като внимателно затвори вратата след себе си и се облегна в поза, която се надяваше да не изглежда подозрително.
Тамара преглътна сандвича си и поклати глава.
- Не. Селия дойде преди малко и каза, че днес няма да има уроци. Не знам какво става.
- Най-добре ще е да се преоблека - каза Кал и взе една наденичка от масата.
- Добре ли си? - загледа го Тамара. - Държиш се странно.
- Добре съм - взе си още една наденичка Кал, - връщам се след минутка.
Шмугна се в спалнята си, където вълчето лежеше върху купчина дрехи и махаше с лапички във въздуха. Веднага щом видя Кал, то скочи на крака и изтича към него. Кал затаи дъх, когато му предложи наденичката. Вълчето направо я глътна на една хапка. Даде му и втората наденичка и стомахът му се сви, когато тя изчезна със същата скорост. Вълчето се облиза и зачака още.
- Уф - оплака се Кал, - нямам повече. Чакай да ти донеса нещо друго.
Преобличането обикновено му отнемаше броени секунди, но не и когато имаше вълк в стаята. Оживен от погълнатите наденички, той открадна ботуша на Кал и го скри под леглото, след което задъвка кожата. След като Кал успя да си вземе ботуша обратно, захапа подгъва на панталоните му.
- Стига! - помоли Кал и дръпна панталона, което явно развесели вълчето. То скочи към Кал. Явно му се играеше.
- Връщам се след малко - обеща Кал, - просто пази тишина и след това ще те изведа на разходка.
Вълчето наклони глава и се търкулна обратно по гръб. Кал се възползва от момента, за да излезе от стаята, като бързо затвори вратата.
- Радвам се, че си готов - рече Майстор Руфъс и се извърна от стената, за да погледне към Кал, - трябва да вървим на среща.
Кал едва не подскочи при вида му. Тамара, която бършеше трохи от униформата си, погледна странно към него.
- Не съм закусвал - оплака се Кал и погледна към остатъка от храната. Ако можеше да занесе още малко наденички в спалнята си и да нахрани вълка, преди срещата да започне... В повечето училища на тези срещи ти говореха как ще ти се случат лоши неща, ако не си послушен, че не бива да тормозиш другите и колко ужасни са дървениците. Не смяташе, че тази ще е такава, но се надяваше да приключи бързо. Бе сигурен, че вълчето скоро ще трябва да бъде изведено на разходка, иначе...
Кал не искаше и да мисли за това.
- Нали изяде две наденички - не му помогна Тамара, - не е като да си умрял от глад.
- Не - подкрепи я сухо Майстор Руфъс, - хайде, Калъм. Ще присъстват Магове от Асамблеята. Не искаме да закъсняваме. Сам можеш да се сетиш за какво е срещата.
- Къде е Аарън? - присви очи Кал, но Майстор Руфъс не отговори. Само го изведе в коридора, където се присъединиха към хората, изпълнили пещерите. Кал не помнеше да е виждал толкова хора в коридорите на училището преди. Майстор Руфъс застана зад група по-големи деца и техните Майстори, които вървяха на юг.
- Знаеш ли накъде отиваме? - попита Кал Тамара.
Тя поклати глава. Изглеждаше по-сериозна, отколкото я бе виждал през последните седмици. Кал си спомни миналата нощ, когато го бе хванала за ръцете, за да го издърпа от обсебения вълк. Бе рискувала живота си заради него. Никога не бе имал такъв приятел. Като нея или като Аарън. И сега когато ги имаше, не знаеше какво да прави с тях.
Намериха се в кръгла аудитория с каменни пейки, които обграждаха кръгла сцена. В далечната стена Кал видя група мъже и жени с масленозелени униформи. Той се досети, че това са Маговете от Асамблеята, за които бе говорил Майстор Руфъс. Руфъс ги изведе напред и там най-после видяха Аарън.
Бе седнал на първия ред до Майстор Норт, толкова далеч, че Кал не можеше да го заговори, без да викне. Виждаше само тила му и щръкналата му руса коса. Изглеждаше както винаги.
Но сега бе един от Макарите. Макар. Това звучеше толкова злокобно. Кал си спомни начина, по който сенките се бяха увили около вълчата глутница миналата нощ, и ужаса, който се бе изписал по лицето на Аарън след това.
Хаосът поглъща.
Това не изглеждаше да е сила за обичания и обичащ всички Аарън. Бе по-подходяща за някой като Джаспър, който вероятно щеше с радост да призовава силите на мрака и да създава чудовища, обсебени от магията на Хаоса.
Майстор Руфъс стана на крака и се изкачи до сцената, като застана на подиума в центъра.
- Ученици на Магистериума, членове на Асамблеята - започна той, а тъмните му очи минаха през стаята. Кал почувства как погледът му се задържа за миг върху него и Тамара, преди да продължи.
- Всички знаете нашата история. Магистериумите съществуват от времената на нашия основател, Филипъс Парацелс. Те са създадени, за да обучат младите магове на контрол върху собствените им сили и да създадат общност на знания, магия, взаимопомощ и защита на нашия свят. Всички знаете историята за Врага на Смъртта. Много от вас са изгубили роднини и приятели във Великата битка и в Студеното клане. Всички познавате Примирието - съгласието, постигнато между Асамблеята и Константин Мадън за това, че ако ние не го атакуваме, той също няма да ни нападне.