При тези думи магът от Асамблеята изгледа кръвнишки Майстор Руфъс.
- Благодаря ви, сър - преглътна Аарън. - Ще направя каквото е по силите ми.
- Ние няма да те оставим сам по този път - продължи магът от Асамблеята, като погледна към останалите. - Твоите ученици трябва да имат грижата да те пазят, да те подкрепят, да се грижат за теб. Тежка отговорност е да бъдеш Макар. Но ние няма да те оставим сам. Нали?
Магът от Асамблеята извиси глас при последните си думи.
Аудиенцията отново изръкопляска - този път на самата себе си, все едно дава обещание. Кал пляскаше колкото сили има.
Магът от Асамблеята бръкна в един от джобовете на своята униформа в бяло и златно и извади тъмен камък, който вдигна пред Аарън.
- Пазехме го повече от десетилетие. За мен е голяма чест да го връча на теб. Това е камък на афинитета, който се връчва чак след като овладееш съответния елемент. Твоят е черен оникс, символ на бездната.
Кал се приведе напред, за да погледне по-добре, и сърцето му прескочи един удар. В ръката на мага от Асамблеята имаше камък, напълно идентичен с този, който се намираше върху гривната, изпратена от баща му на Майстор Руфъс. Това означаваше, че въпросната гривна е принадлежала на Макар.
А по времето на баща му бе имало само двама такива. Верити Торес...
И Константин Мадън.
Спря да ръкопляска. Ръцете му паднаха в скута.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
След края на церемонията Аарън бързо бе отведен настрана от Асамблеята. Майстор Руфъс се изправи, за да съобщи, че денят ще е почивен. Всички изглеждаха по-развълнувани от това отколкото от факта, че Аарън е Макар. Учениците веднага се разпръснаха, като повечето се отправиха към Галерията и оставиха Кал и Тамара да се приберат сами в стаите си по криволичещите тунели, осветени от блестящи кристали.
Тамара говореше развълнувано по целия път, видимо облекчена от това, че родителите й не се бяха скарали публично с Майстор Руфъс. Не забелязваше, че Кал отговаря главно със сумтене и други нечленоразделни звуци. Очевидно смяташе, че Макарството на Аарън ще е чудесно и за трима им. Каза му да не се безпокои за политиката, че ще получат най-хубавите мисии и ще имат привилегии. Тъкмо разказваше на Кал как смята да мине през някой вулкан, когато внезапно млъкна и постави ръце на кръста си.
- Защо си толкова кисел? - попита тя.
- Кисел? - замръзна Кал.
- Някой би помислил, че завиждаш на Аарън. Не е така, нали?
Това бе толкова нелепо, че Кал замръзна за около минута, преди да успее да каже:
- Как пък не! Би било страхотно всички да ме гледат като...
- Тамара?
Джаспър стоеше на вратата. Тамара внезапно се изправи. Кал винаги се впечатляваше от начина, по който успява да изглежда, сякаш е висока два метра, макар всъщност да бе по-ниска от него.
- Какво искаш, Джаспър?
Звучеше ядосана от това, че са прекъснали разпита на Кал. За пръв път Кал сметна, че от Джаспър може и да има някаква полза.
- Може ли да поговорим за малко? - попита той.
Изглеждаше толкова нещастен, че на Кал чак му стана мъчно.
- Имам много допълнителни уроци... трябва да ми помогнеш.
- Само тя, нали? - попита Кал и си спомни нощта в Библиотеката.
Джаспър не му обърна внимание.
- Моля те, Тамара. Знам, че се държах грубо, но искам отново да сме приятели.
- Ти не се държа грубо с мен - отвърна тя, - извини се на Кал и ще си помисля.
- Извинявай - каза Джаспър, докато гледаше към земята.
- За нищо - отвърна Кал. Това не бе истинско извинение. Тамара дори не знаеше за случая, когато Джаспър се бе развикал на Кал в Библиотеката, затова не смяташе, че трябва да му прощава. Досети се обаче, че ако Тамара отиде с Джаспър, ще има време да се погрижи за вълчето. А той отчаяно имаше нужда от време.
- Трябва да му помогнеш, Тамара. Той наистина, ама наистина има нужда от помощ.
След което погледна към Джаспър.
- Хубаво, Джаспър - въздъхна Тамара, - но трябва да се държиш възпитано и с приятелите ми, не само с мен. Без повече злобни подмятания.
- Ами той! - оплака се Джаспър. - Той не спира да ме одумва!
Тамара погледна първо Кал, а после и Джаспър, след което тежко въздъхна.
- Какво ще кажете и двамата да спрете да се заяждате?
- Никога! - отвърна Кал.
Тамара завъртя очи и последва Джаспър надолу по коридора, като обеща на Кал, че ще се видят на вечеря.
Така Кал остана сам в стаята си с обсебеното вълче. Той го вдигна и го прибра обратно в якето си въпреки скимтящите му протести, после отиде до Вратата за Мисиите с всичката бързина, на която бе способен кракът му. Страхуваше се, че ще е заключено за навън, но се оказа, че лесно може да се отвори отвътре. Металните порти бяха затворени, но на Кал не му трябваше да ходи толкова надалеч. Надяваше се, че никой няма да ги види. Кал пусна вълка от якето. Той се разходи, огледа нервно метала и подуши въздуха, след което се изпишка върху няколко замръзнали бурена.