- Спокойно, момче - каза му той строго, - това са наши приятели.
Вълчето спря да лае и погледна към Кал с шарените си, подобни на калейдоскоп очи. След което го близна по лицето.
- Видя ли - обърна се към Тамара, - не е зло. Прото се разсърди, че го затворих в стаята си.
- Махни се от пътя ми - вдигна ножа си Тамара.
- Чакай, Тамара - приближи Аарън, - признай си. Странно е, че не напада Кал.
- Та той е едно бебче - възрази Кал, - уплашен е!
Тамара изсумтя.
Кал вдигна вълчето и го залюля като бебе. То изскимтя.
- Виж големите му очички.
- Могат да те изгонят от училище заради това, че си го взел - рече Тамара. -Могат да ни изгонят всичките.
- Без Аарън - рече Кал, а Аарън направи гримаса.
- Кал! - рече той. - Не можеш да го задържиш! Просто не може!
- Ще го направя. - Кал гушна вълчето още по-силно.
- Не може - заяви Тамара. - Дори да го оставим да живее, ще трябва да го изхвърлим от Магистериума. Не може да остане тук.
- Тогава по-добре го убий - заяви Кал, - той няма да оцелее навън. И няма да допусна да го изхвърлите.
Той преглътна.
- Ако искате да го изхвърлят, вървете и ме издайте. Давайте.
Аарън си пое дълбоко въздух.
- Как се казва?
- Пакостник - отвърна веднага Кал.
- Пакостник - отпусна бавно ръката си Тамара.
Кал усети как се изчервява.
- От една пиеса, която татко харесва. Там имаше едни кучета, които правеха пакости.
Пакостник се възползва от възможността, за да се оригне.
Тамара въздъхна и изражението на лицето й се смекчи. Протегна другата си ръка, в която не държеше нож, за да погали вълчето.
- Какво яде?
Оказа се, че Аарън има малко останал бекон, с който бе склонен да се раздели, за да нахрани Пакостник.
А Тамара, след като бе олигавена и видя как вълчето се обръща по гръб, за да го почеше по коремчето, обяви, че трябва да напълнят джобовете си с всички месни продукти, които намерят в Трапезарията, включително безоки риби.
- Трябва обаче да поговорим и за гривната - каза тя и подхвърли една хартиена топка на Пакостник, която той се опита да улови. Хвана хартията под масата и започна да я къса с малките си зъбки.
- Тази, която изпрати бащата на Кал.
Кал кимна. След всичко, случило се около Аарън и Пакостник, бе успял да избута мисълта за черния оникс в подсъзнанието си.
- Не може да е принадлежал на Верити Торес, нали? - попита той.
- Била е на петнайсет, когато е починала - поклати глава Тамара, - но е напуснала училището година преди това. Гривната й щеше да е бронзова, а не сребърна.
- Но щом не е нейната... - преглътна Аарън, неспособен да изрече думите.
- Значи е на Константин Мадън - отвърна Тамара, като се постара да звучи прагматично. - Само така се връзва.
Кал усети как го обливат едновременно горещи и студени вълни. Точно това си бе мислил и той, но след като Тамара го произнесе, не искаше да го повярва.
- Откъде баща ми ще има гривната на Врага на Смъртта? Откъде може да я е взел?
- На колко години е баща ти?
- На трийсет и пет - отвърна Кал, като се чудеше какво общо има това с всичко останало.
- Значи е на същата възраст като Константин Мадън. Сигурно са били на училище заедно. Врагът може би е оставил гривната си, когато е избягал от Магистериума.
Тамара стана на крака и започна да върви напред-назад.
- Той отхвърлил всичко от училището. Намразил го. Може би баща ти я е намерил някак и я е взел. Може би... не знам. Може би са се познавали.
- Няма начин. Щеше да ми каже - отвърна Кал, макар че още докато го изричаше, знаеше, че това не е вярно. Алистър никога не говореше за Магистериума, освен за да опише колко злокобно място е, като винаги използваше най-общи фрази.
- Руфъс каза, че е познавал Врага. Тази гривна е била съобщение до Руфъс -рече Аарън. - Трябва да е означавала нещо за баща ти и за Руфъс. Логично е и двамата да са го познавали.
- Но какво е било съобщението? - попита Кал.
- За теб - отвърна Тамара, - да запечатат магията ти. Нали?
- За да ме върнат вкъщи и да съм в безопасност!
- Може би - каза Тамара, - а вероятно е било, за да може другите да са в безопасност от теб.
Сърцето на Кал прескочи един удар.
- Тамара - намеси се Аарън, - ще е добре да обясниш какво имаш предвид.
- Съжалявам, Кал - каза тя и изглеждаше искрена. - Врагът обаче е успял да измисли обсебването с Хаоса тук, в Магистериума. Никога не съм чувала за обсебено животно, което да се отнася добре с някого, който не е обсебен.
Аарън отвори уста да възрази, но Тамара вдигна ръка.
- Помниш ли какво каза Селия първата нощ в автобуса? Че се носи слух за това, че някои обсебени имат нормални очи? Ако някой е роден така, може би няма да бъде кух отвътре. Може би ще изглежда нормален. Като Пакостник.