- Кал не е обсебен от Хаоса! - извика Аарън. - Онези неща, които говореше Селия, изобщо няма доказателства, че са верни. Освен това Кал щеше да знае, ако е обсебен. Аз съм Макар и щях да разбера. Кал не е обсебен. Просто не е!
Пакостник скочи към Кал, усещайки, че нещо не е наред. Изскимтя и очите му се завъртяха.
Думите на Алистър отекнаха в Кал.
„Кал, трябва да ме послушаш. Дори не знаеш какъв си всъщност!"
- Какъв съм тогава? - попита той и притисна лицето си в меката козинка на вълчето.
Но по лицата на приятелите си прочете, че те не знаят.
Докато седмиците отминаваха, не получиха нови отговори. Бе лесно за Кал да потисне въпросите и да се съсредоточи върху уроците си. Аарън вече тренираше не просто за маг, а за Макар, а Майстор Руфъс трябваше да раздели времето си. Макар редовно да се обучаваха заедно, Кал и Тамара често оставаха сами да търсят отговори за магията в библиотеките, да четат историята за Втората война на Маговете и да разглеждат илюстрации на битки и снимки на участниците в тях, да преследват малки елементали в Магистериума и накрая - сами да управляват лодките през пещерите.
Понякога, когато Майстор Руфъс отвеждаше Аарън за цял ден, Кал и Тамара отиваха при друг Майстор. Шумотевицата около това, че Аарън е Макар, бе засенчена от новината, че Майстор Лемюъл е бил принуден да напусне Магистериума. Обвиненията на Дрю бяха чути от Асамблеята. Маговете там прецениха, че на Майстор Лемюъл не може да се има доверие, въпреки това, че той не се призна за виновен, а Раф го защити. Чираците му бяха разпределени при другите Майстори, като Дрю остана с Майстор Милагрос, Раф при Майстор Рокмапъл, а Лаурел при Майстор Танака.
Дрю излезе от Лечебницата седмица след новината за Майстор Лемюъл. На вечеря той отиде при другите маси и се извини на всички чираци и няколко пъти на Аарън, Тамара и Кал. Кал се запита какво ли бе искал да му каже Дрю в онази нощ, но Дрю почти не оставаше сам, а Кал не знаеше как да зададе въпроса.
„Има ли нещо, което не е наред с мен? Нещо опасно? Как може да не знам?"
Понякога Кал се чувстваше толкова отчаян, че искаше да пише на баща си и да го пита за гривната. Така обаче щеше да се наложи да признае, че е скрил писмото на Алистър от Руфъс, а и не бе чул нищо от баща си, освен че получи още един пакет с желирани бонбони и ново вълнено яке, които пристигнаха за Коледа. Към тях имаше и картичка, на която бе написано:
„С обич.
Нищо повече. Кал се почувства кух и прибра картичката в чекмеджето с другите писма.
За щастие, Кал имаше с какво да се занимава. Пакостник! Да храни растящ вълк на Хаоса и да го крие, изискваше доста внимание въпреки голямата помощ от страна на Тамара и Аарън. Освен това трябваше да преглъща коментарите на Джаспър, който всеки път, когато крадеше храна от Трапезарията, му казваше, че вони на хотдог. Сложно бе и излизането през Портите за Мисии за разходка. Но когато зимата отстъпи на пролетта, на Кал му стана ясно, че Аарън, а дори и Тамара приемат Пакостник и за тяхно куче. Той често се връщаше от Галерията, заварвайки я да си чете на дивана с вълка, свил се в краката й като завивка.
ГЛАВА ДВАСЕТ И ПЪРВА
Най-после времето се стопли дотолкова, че можеха да учат навън почти по цял ден. Един ясен следобед Кал и Тамара бяха изпратени в края на гората, за да учат с класа на Майстор Милагрос, докато Руфъс отведе Аарън за специалните му тренировки.
Не се отдалечиха много от портите на Магистериума, но имаше достатъчно зеленина, която да скрива от поглед входа на пещерата. Топлият въздух ухаеше на розмарин, валериан и кучо грозде, което растеше по земята. Скоро долу се образува купчина якета и палта, докато чираците тичаха на слънчевата светлина, гонеха се с огнени кълбета и използваха въздуха, за да контролират движенията си.
Кал и Тамара се присъединиха с ентусиазъм към останалите. Бе забавно да издигаш огнени кълбета, които после да изстрелваш между ръцете си. Кал се опитваше да ги приближи максимално до дланите си, така че да не ги докосва. Гуенда се бе изгорила веднъж и сега бе много внимателна - нейната топка пламък повече се носеше, отколкото да се движи. Макар Кал и Тамара да бяха закъснели, упражнението им напомни тези, с които ги бе тренирал Майстор Руфъс. Особено незабравимите изпитания с пясъка. Затова бързо схванаха.
- Много добре - застана между тях Майстор Милагрос. Бе свалила обувките и тъмната си униформена риза, за да разкрие тениска с дъга по средата.