- А сега искам да създадете две топки. Разделете фокуса си.
Кал и Тамара кимнаха. Да разделят фокуса си, вече им бе като втора природа, но на някои от останалите им бе трудно. Селия успя, както и Гуенда, но едното от кълбетата на Джаспър пукна и опърли косата му. Кал се изкикоти, което му
спечели пълен с неприязън поглед.
Скоро обаче всички подхвърляха две, а после и три топки пламък във въздуха. Не бе като да жонглират, освен ако не го възприемеха като на забавен кадър. След още няколко минути Майстор Милагрос отново ги спря.
- Моля, изберете си партньор - каза тя. - Чиракът, останал без такъв, ще трябва да се упражнява с мен. Ние ще хвърлим топката към съперника си и ще хванем топката, която съперникът хвърля към нас. Затова изгасете всички топки около вас, освен една. Готови?
- Ще се упражняваш ли с мен? - попита свенливо Селия и дръпна Кал за ръкава. Тамара въздъхна и отиде да се упражнява с Гуенда. Така остави Джаспър с Майстор Милагрос, тъй като Дрю се бе оплакал, че го боли гърло, и се бе прибрал в стаята си. Започнаха да си подхвърлят огнените топки през ленивия пролетен въздух.
- Много си добър! - грейна Селия, след като Кал накара огъня да изпише парабола, преди да застане малко над ръцете й. Селия бе от хората, които лесно раздаваха комплименти, но въпреки това му стана приятно да чуе това, макар Тамара да завъртя очи зад гърба й.
- Добре - плесна с ръце Майстор Милагрос, за да привлече вниманието на останалите. Изглеждаше малко сърдита - ръкавът й бе опърлен. Явно Джаспър бе изпратил огнената си топка прекалено близо.
- Вече овладяхте употребата на огън и въздух. Сега е време да добавим нещо по-трудно. Последвайте ме.
Майстор Милагрос ги поведе надолу по хълма към един поток, който ромолеше над скалите. Четири дебели дъбови дънера плаваха над водата, очевидно омагьосани да стоят на едно място въпреки силното течение. Тя посочи дъбовете.
- Искам да се покатерите на един от тези, да използвате водата и земята, за да запазите равновесие, и в същото време да въртите поне три огнени топки във въздуха - каза тя.
Някои от чираците възразиха, но Майстор Милагрос се усмихна.
- Сигурна съм, че ще се справите - рече тя и насочи учениците към един от дънерите. Когато Кал приближи, тя постави ръка на рамото му.
- Кал, съжалявам, но мисля, че ще е по-добре да останеш тук. С този твой крак е опасно да пробваш това упражнение - каза тихо тя. - Измислих вариант, който да ти пасва повече. Нека изчакаме останалите и ще ти покажа.
Джаспър, който ги подмина по пътя към потока, се протегна през рамо и се ухили.
Кал усети да го залива мрачна ярост. Все едно се върна в часа по физическо в шести клас, седнал на скамейката, докато останалите се катереха по въжета, дриблираха на баскет или скачаха на въже.
- Мога да се справя - каза той.
Майстор Милагрос пристъпи към брега на потока, а босите й крака потънаха в калта.
- Знам, Кал - усмихна се тя, - но упражнението ще е много трудно за всички чираци, за теб дори повече. Мисля, че не си готов.
Така Кал бе принуден да зяпа как останалите чираци преджапват или неумело левитират до дънерите. Заклатиха се, веднага щом Майстор Милагрос освободи магията, която задържаше дърветата на едно място. Видя от усилията, изписани на лицата им, че се опитват едновременно да движат дънера срещу течението, да останат прави и да левитират топка пламък. Селия падна почти веднага и се пльосна във водата, като намокри униформата си. Мигом започна да се смее. Кал се досети, че плискането във водата не е толкова неприятно в такъв топъл ден.
Изненадващо Джаспър се оказа много добър в това упражнение. Успя да се закрепи на дъба и да остане там, когато призова първата си топка пламък. Завъртя я между ръцете си, ухили се злобно на Кал и му напомни за това, което бе казал в Трапезарията.
„Ако се научиш да левитираш, може би няма да бавиш съотборниците си толкова много с куцукането си."
Кал обаче знаеше, че е по-добър маг от Джаспър, и не можеше да понесе това, че той мисли обратното.
Селия с кикот се върна на дънера си, но краката й бяха влажни, затова се хлъзна почти веднага. Падна обратно във водата и Кал, прихванат от импулс, който не можеше да контролира, се стрелна напред и скокна на опразнения дънер. В крайна сметка, бе карал скейтборд преди, макар и не особено добре. Някак обаче бе успял да се справи. Щеше да се справи и с това.
- Кал! - извика Майстор Милагрос, но той вече бе минал половината път до потока. Бе много по-трудно, отколкото изглеждаше от брега. Дънерът се клатеше под краката му, а той трябваше да разпери ръце и да запази равновесие със земната магия, за да не падне. Селия изплува на повърхността и отметна тъмната си коса.