- Значи не е толкова зле, колкото изглежда? - попита Кал.
- О, не - отвърна тя, - точно толкова лошо е, просто аз съм много добра в работата си.
Донякъде успокоен, Кал реши, че е по-добре да не задава повече въпроси, и я остави да покрие крака му с яркозеления мъх, а след това да го натопи в кал. Най-накрая му даде някаква млечна напитка, която намали болката му и го накара да се чувства, все едно лети към покрива на пещерата, сякаш дъхът на уивърна го бе ударил.
Кал се почувства много глупаво, след което заспа.
- Кал - прошепна момичешки глас до ухото му, като размърда косата му и погъделичка врата му, - събуди се, Кал.
А след това чу момчешки глас.
- Може би не биваше да идваме. Той не трябваше ли да се наспи, за да се излекува?
- Да, но така не може да ни помогне - каза първият глас, този път по-високо и по-сърдито. Тамара. Кал отвори очи.
Тамара и Аарън стояха пред него. Тамара бе седнала на леглото и внимателно разтърсваше рамото му. Аарън държеше олигавения, помахващ с опашка Пакостник. Бе направил саморъчна каишка от въже на врата му.
- Мислех да го разходя - каза Аарън, - но понеже си сам в Лечебницата, решихме първо да те видим.
- Донесохме ти и малко вечеря от Трапезарията - каза Тамара и посочи покритата със салфетки чиния на нощното му шкафче. - Ти как си?
Кал размърда предпазливо крака си в калната шина. Вече не го болеше.
- Чувствам се като идиот.
- Вината не е твоя - каза Аарън по същото време, в което Тамара отвърна:
- Такъв си си.
След това се спогледаха, а после отново отправиха очи към Кал.
- Наистина не беше добра идея - отсече Тамара, - пък и открадна дънерчето на Селия. Добре, че те харесва.
- Какво? - ужаси се Кал. - Не ме харесва!
- Напротив - ухили се Тамара, - може да я цапардосаш с дънер по главата и пак ще каже: „Много си добър с магията, Кал".
След това погледна към Аарън, на чието лице бе изписано изражение, което подсказваше, че той е съгласен с Тамара и му е много смешно.
- Така или иначе - каза Тамара, - не искахме да се удавиш под някакъв дънер. Имаме нужда от теб.
- Така е - съгласи се Аарън, - ти си ми противотежест, нали?
- Ами да, понеже се кандидатира пръв - отвърна Тамара. - Трябваше да направиш конкурс!
Кал се притесни, че Тамара ревнува, задето Аарън е избрал него, но по-скоро смяташе, че въпреки симпатиите си към Кал Аарън е трябвало да се прицели по-високо.
- Пробвай с Алекс Страйк. Той едва ли ще откаже, пък и е доста сладък.
- Оф - завъртя очи Аарън, - не ща Алекс. Държа си на Кал.
- Знам - отвърна Тамара, - а и той ще се справи.
Последното бе неочаквано и Кал се усмихна благодарно. Макар да лежеше по гръб с крак, потънал в кал, бе щастлив от това, че има приятели.
- А пък аз се притеснявах да не забравите Пакостник - каза Кал.
- Никакъв шанс - отговори бодро Аарън, - той изяде ботушите на Тамара.
- Любимите ми ботуши - въздъхна Тамара и перна към Пакостник, който лесно се изплъзна и се отправи към вратата, след което погледна жално към Кал и изскимтя.
- Мисля, че иска да отиде на разходка - каза Кал.
- Аз ще го изведа - затича се Аарън към вратата и нави свободния край на въжето около китката си. - По коридорите няма никого, понеже е вечеря. Скоро се връщам.
- Ако те хванат, ще кажем, че не се познаваме - обади се бодро Тамара, когато вратата се затвори зад тях. След това взе чинията от нощното шкафче на Кал и вдигна салфетката.
- Сложих от любимите ти лишеи - каза тя, докато поставяше чинийката на стомаха му.
Кал взе един сух зеленчуков чипс и отхапа предпазливо от него.
- Чудя се дали няма да свикнем дотолкова с тези лишеи, че да не искаме пица или сладолед у дома. Ще избягам в гората, за да ям мъх.
- Всички в родния ти град ще те сметнат за луд.
- Те вече ме мислят за такъв.
Тамара хвана една от плитките си и я нави на пръст.
- Лесно ли ще се прибереш у дома лятото?
- Какво имаш предвид? - Кал вдигна очи от лишеите си.
- Баща ти - отвърна тя, - той мрази Магистериума и в червата си, но ти не. Или поне не мисля, че го мразиш. Ще се върнеш догодина, нали? Това, което той не иска да се случва?
Кал не отговори.
- Нали ще се върнеш догодина? - притеснена, тя се приведе напред. - Кал?
- Иска ми се - призна той, - много ми се ще, но татко няма да ме пусне. Може би си има причина, но не иска да разбера. Ако нещо не е наред с мен, по-добре е да не разбирам.
- Единственото, което не е наред, е, че си счупи крака - каза Тамара, но изглеждаше разтревожена.
- И че съм фукльо - опита се да разведри обстановката Кал.
Тамара хвърли къс лишей по него и двамата се заприказваха как всички понасят новия статут на звезда, с който се сдоби Аарън. Включително самият Аарън. Тамара се притесняваше за него, но Кал бе сигурен, че той ще се справи.