- Майстор Лемюъл е толкова лош! Той ме плаши! А глупаците го уволниха!
Дрю се изсмя и маската на невинност изчезна, като разкри студеното, злобно създание, което се криеше зад нея.
Пакостник изръмжа и застана между Дрю и Кал.
- Какво съобщение си пратил? - попита Кал.
За негово облекчение, Тамара почти бе стигнала гредите.
- Казал си на Врага за Аарън?
- Макарът! - отговори Дрю. - Толкова години чакаха Макар! Но не само те. И ние го чакахме.
Той дръпна веригата и Аарън изохка, но Кал нарочно не погледна нагоре. Не биваше. Продължи да гледа към Дрю, сякаш може да задържи вниманието му само върху себе си.
- Вие? - попита Кал. - Кои сте вие? Виждам само един луд тук и това си ти.
Дрю не обърна внимание нито на отговора му, нито на Пакостник.
- Нали не мислиш, че аз ръководя цялата операция? - попита той. - Не бъди глупав, Кал! Видя обсебените от Хаоса, елементалите. Мисля, че сам разбираш кой командва парада.
- Врагът - преглътна Кал.
- Врагът... не е това, за което го мислиш - Дрю дръпна небрежно веригата. -Можем да станем приятели, Кал. Наблюдавам те от доста време. Можем да бъдем на една страна.
- Няма как. Аарън е мой приятел. А Врагът иска да го убие, нали? Той не иска друг Макар да се изправи срещу него.
- Това е толкова забавно. Та ти не знаеш нищо, съвсем нищичко. Мислиш, че Аарън ти е голям приятел. Мислиш, че всичко, което са ти наговорили в Магистериума, е истина. Но не е. Не е истина, Кал. Вземи Аарън например. Обещаха му, че ще е в безопасност. И спазиха ли обещанието си? Ами не. Защото не могат.
Той дръпна веригата и Кал направи гримаса, очаквайки стона на Аарън. Той обаче така и не дойде. Кал погледна нагоре. Аарън вече не висеше там. Тамара го бе издърпала на гредата и бе коленичила над него, а пръстите й трескаво се опитваха да освободят глезена му от веригата.
- Не! - излая Дрю и дръпна веригата в пристъп на ярост. Тамара обаче я бе счупила. Дрю пусна веригата и тя падна със звън.
- Трябва да си ходим - каза Кал, - ще изляза и....
- Никъде няма да ходиш! Никой от вас няма да се измъкне! - кресна Дрю и опря длан в стъкления контейнер.
Не беше, като да го е отключил. Стана много по-грубо. Контейнерът се пръсна и във всички посоки полетяха стъкла. Кал вдигна ръце да скрие лицето си, а стъклените парчета заваляха като дъжд и одраха ръцете му. В стаята зави вятър, а Пакостник започна да скимти. Отнякъде долитаха виковете на Тамара и Аарън, а Кал бавно отвори очи.
Елементалът на Хаоса се бе издигнал пред него, хвърляйки сенки навсякъде. Тъмнината бълбукаше от полуоформени лица и зъбати усти. Няколко ноктести ръце се протегнаха към него. Едни от тях бяха люспести, други - космати, а трети - бледи като мъртва плът. Кал се задави и отстъпи крачка назад. Ръката му случайно докосна дръжката на Мири и пръстите му изтеглиха кинжала от ножницата му. Замахна пред себе си.
Мири потъна в нещо, което поддаде под острието като изгнил плод. Вопли и стенания изригнаха от множеството усти на изчадието. На една от ръцете му имаше дълга драскотина, от която течеше мрак, завихрящ се като дим от горски пожар. Друга се опита да го сграбчи, но Кал залегна и тя само блъсна рамото му. Ръката му изтръпна моментално и Мири падна от вдървените му пръсти.
Кал се опря на лакът и се опита да вземе Мири със здравата си ръка. Но нямаше време. Елементалът се спусна към него като локва масло. От едната уста изхвръкна дълъг, лепкав като на жабок език, който се протегна към Кал...
Пакостник зави и се хвърли във въздуха, като скочи право върху елементала. Заби зъби в лигавата повърхност. Ноктите му разкъсаха бълбукащата тъмнина. Чудовището потръпна и отскочи назад. Глави се появиха навсякъде по тялото му, а после изникнаха ръце, които опитаха да сграбчат Пакостник. Вълкът обаче не пусна и остана на гърба на изчадието. Кал видя своя шанс, взе Мири със здравата си ръка и се изправи на крака. След това се стрелна напред и заби ножа си в това, което смяташе за тяло на елементала.
Острието се покри с чернилка, която бе нещо средно между пушек и петрол. Елементалът на Хаоса нададе рев, а тялото му се разтърси от спазъм, който отхвърли Пакостник. Вълкът полетя и се удари в пода в далечния край на стаята, до двойна врата. Изскимтя, след което притихна.
- Пакостник! - извика Кал и се стрелна към вълка. Мина половината път, когато чу ръмжене зад себе си. Обърна се към елементала на Хаоса. Изпълни го ярост. Това същество бе наранило Пакостник. Щеше да го насече на хиляди мазни, отвратителни парченца. Тръгна напред, а Мири блесна в ръката му. Елементалът отстъпи назад, а тъмнината се сви, сякаш повече не искаше да се бие.