Сцената се промени отново. Кал стоеше в пещера, издълбана в леда. Стените й бяха бели, но сменяха цвета си в сенките. Подът бе осеян с трупове: сгърчени магове, някои с невиждащи погледи, други - в локви замръзнала кръв.
Кал веднага разбра какво вижда. Леденото клане. Затвори очи, но нямаше разлика. Продължаваше да вижда образите, което означаваше, че те са в ума му. Видя как Майстор Джоузеф минава покрай убитите, като спира тук и там, за да обърне някое тяло и да погледне лицето му. След няколко мига Кал осъзна какво прави. Гледаше загиналите деца, а възрастните не докосваше. Накрая спря и се загледа в нещо. Кал видя, че това не е труп, а са думи, издълбани в леда.
УБИЙ ДЕТЕТО.
Сцената отново се промени, а следващите видения профучаха покрай него като листа, вдигнати от есенен вятър: Майстор Джоузеф обикаляше от град на град, не спираше диренето си, проверяваше ражданията във всяка болница, не изпускаше и следа...
Видя Майстор Джоузеф, застанал на бетонно игрище, загледан в група момчета, които заплашваха по-малко дете. Внезапно земята се разтърси и огромна цепнатина раздели игрището на две. Побойниците избягаха, а по-малкото момче се изправи и се огледа изумено. Кал позна себе си. Мършав, с тъмна коса, куцо краче...
И сивите очи на Константин.
Усети как устните на Майстор Джоузеф се извиват в крива усмивка...
Шокиран, Кал се върна към реалността, все едно е паднал от огромна височина. Олюля се назад и измъкна ръката си от тази на Джоузеф.
- Не - изхлипа той, - не, не разбирам...
- Разбираш много добре - отговори магът, - мисля, че разбираш всичко, Константин.
- Стига - каза Кал, - спри да ме наричаш така. Това е зловещо. Името ми е Кал.
- Не, не е - възрази Майстор Джоузеф, - това е името на тялото, което открадна. Име, което ще забравиш, когато си готов. Точно както ще захвърлиш тялото и ще се върнеш в това на Константин.
- Не мога! - вдигна ръце Кал. - И знаеш ли защо? Защото Константин Мадън е наоколо. Не разбирам как мога да вдигам цели армии, да призовавам елементали на Хаоса и да викам обсебени вълци, когато такъв човек вече има!
Кал крещеше, но гласът му звучеше умолително - дори за собствените му уши. Просто искаше това да свърши. Не можеше да забрави ужасното ехо от думите на баща си.
„Кал, трябва да ме послушаш. Дори не знаеш кой си всъщност."
- Има, така ли? - усмихна се с горчивина Джоузеф. - Да, Асамблеята и Магистериумът вярват, че Константин все още броди из света, понеже аз така пожелах. Но кой го е виждал? Кой е разговарял с него от Студеното клане насам?
- Хората са го виждали - отвори уста Кал. - Асамблеята! Нали е подписал Примирие с тях.
- Маскиран - отвърна Майстор Джоузеф и вдигна сребърната маска, която носеше, когато Кал го видя за пръв път. - Аз се представих за него по време на битката с Верити Торес, знаех, че мога да го направя отново. Врагът си стои скрит след Студеното клане, а когато трябва да се покаже някъде, отивам аз. Самият Константин обаче бе смъртно ранен преди дванайсет години в пещерата, където загинаха Сара Хънт и толкова много други. Усетил, че животът му изтича, той използвал това, което вече бил научил, за да прехвърли душата си в друго тяло и така да успее да се спаси. Точно както успял да вземе частица от Хаоса и да го постави в тялото на обсебен, така измъкнал собствената си душа и я поставил в идеалното тяло. В теб.
- Но аз не съм присъствал по време на Студеното клане. Роден съм в болница. Кракът ми...
- Лъжа, разказана ти от Алистър Хънт. Кракът ти се счупи, когато Сара Хънт те изпусна на леда - прекъсна го Майстор Джоузеф. - Тя разбра какво е станало. Душата на собственото й дете бе прокудена от тази на Константин Мадън. Момченцето й се превърна във Врага.
Ушите на Кал писнаха.
- Мама не би...
- Мама? - подигра се Майстор Джоузеф. - Сара Хънт роди само черупката, която пази душата ти. Дори тя го разбра. Нямаше сили да стори необходимото, но пък остави съобщение. За тези, които ще дойдат на бойното поле и ще намерят мъртвите...
- Думите в леда - прошепна Кал. Прилоша му.
- Убий детето - произнесе Майстор Джоузеф с видимо задоволство. - Тя ги издраска в леда с върха на ножа, който носиш. Това бе последното, което успя да стори на този свят.
Кал се почувства, сякаш ще повърне. Протегна се назад и се опря задъхан на ръба на масата.
- Душата на Калъм Хънт загина - продължи безмилостно Джоузеф, - прокудена от собственото си тяло, тя се сви и изчезна. Душата на Константин Мадън обаче пусна корени и укрепна, новородена и по-силна от всякога. Оттогава насам последователите му правят така, че да изглежда, сякаш той не си е отишъл от този свят, за да растеш в безопасност. Докато израсеш наново - жив и здрав.