„Кал живее", бе добавил Кал на шега към Петостишието. Сега не му бе смешно. Сега се запита колко ужасно е това всъщност. Толкова ли бе искал да живее, че бе откраднал тялото на друг човек? Способен ли бе на такова нещо?
- Но аз не помня нищо от миналото си на Константин Мадън - прошепна Кал, -винаги съм си бил аз...
- Константин винаги бе наясно, че може да загине - рече Джоузеф, - смъртта бе най-големият му страх. Отново и отново опитваше да върне брат си, но така и не намери душата на Джерико, а тя бе това, което го правеше него. Поради тази причина се задоволи с това да подсигури оцеляването си. През всичкото това време чакахме, Кал. Чакахме те да пораснеш. И ето, че вече си почти готов. Скоро войната ще започне отново. И този път ще спечелим!
В очите на Майстор Джоузеф заблестя нещо, което подозрително заприлича на лудост.
- Не виждам как мога да застана на ваша страна - отвърна Кал, - вие отвлякохте Аарън.
- Да - съгласи се Джоузеф, - но искахме теб.
- Значи сте направили всичко това с отвличането само за да ме доведете тук? И защо? За да ми кажете това? Защо не ми го казахте преди? Защо не ме отнесохте, преди да постъпя в Магистериума?
- Защото мислехме, че знаеш - призна Майстор Джоузеф, - смятахме, че има причина да се понижаваш. Че чакаш тялото и умът ти да пораснат, така че отново да се превърнеш в страховития враг на Асамблеята, който беше преди. Не дойдох при теб, понеже сметнах, че ако искаш да установим контакт, щеше да го направиш.
Кал се изсмя с горчивина.
- Значи не сте дошли, понеже не сте искали да развалите прикритието ми, а през цялото това време аз дори не съм знаел, че съм под прикритие? Това е уникално.
- Няма нищо смешно - изражението на лицето на Майстор Джоузеф не се промени, - цяло щастие е, че моят син... Дрю можа да ми потвърди, че нямаш представа кой си, иначе можеше да се издадеш неволно.
- Ще ме убиеш ли? - попита внезапно Кал, загледан в Майстор Джоузеф.
- Да те убия? Та аз те чаках през всичките тези години - отвърна Джоузеф.
- В такъв случай глупавият ти план отива по дяволите - каза Кал. - Ще отида при Майстор Руфъс и ще му кажа кой съм всъщност. Ще кажа на всички в Магистериума, че татко е бил прав, че е трябвало да го послушат. И ще те спра.
- Познавам те по-добре - усмихна се Майстор Джоузеф и поклати глава. - Ще се върнеш и ще завършиш Желязната година. През Медната ще си говорим отново.
- Няма - Кал се почувства малък и незначителен. Обзе го ужас.
- Ще им кажа....
- Какво? Да запечатат магията ти?
- Те няма...
- Ще го направят - отсече Майстор Джоузеф, - а може и направо да те убият. Ако все пак решат да те пощадят, ще ти вземат магията и ще те върнат при баща ти, който вече ще знае, че не е твой баща.
Кал преглътна. Не бе мислил за това. Не бе мислил за реакцията на Алистър по отношение на това разкритие. Баща му, който бе помолил да запечатат магията му...
За всеки случай.
- Ще изгубиш приятелите си. Нима мислиш, че ще те оставят до твоя безценен Макар, след като узнаят кой си? Ще отгледат Аарън Стюарт като твой враг. Те това чакаха. Затова им трябва Аарън. Не за да ти е спътник. За да те унищожи.
- Аарън е мой приятел - каза Кал, но гласът му прозвуча безнадеждно.
Можеше да се чуе как звучи, но не и да се спре.
- Както кажеш, Кал - рече Майстор Джоузеф със спокойствието на човек, който знае истината. - Изглежда, че този твой приятел ще трябва да избере. Както и ти.
- Аз съм избрал - отвърна Кал, - избирам да се върна в Магистериума и да им кажа истината.
- Сериозно? - ухили се Джоузеф. - Лесно е да го кажеш на мен. Не бих очаквал друго от Константин Мадън. Винаги си бил храбър. Но когато ножът опре до кокала, когато трябва да направиш избор, наистина ли ще зарежеш всичко заради абстрактен идеал, който дори не разбираш?
- Така или иначе ще трябва да го зарежа - поклати глава на свой ред Кал. - Ти едва ли ще ме пуснеш да се прибера в Магистериума.
- Напротив - отвърна Майстор Джоузеф.
Кал отскочи назад и удари болезнено лакът в стената.
- Какво?
- Господарю мой - въздъхна старият маг, - не виждате ли...
Така и не довърши. Покривът се разцепи с трясък. Кал едвам имаше време да погледне нагоре, когато всичко наоколо избухна в порой от дървени трески и бетон. Чу дрезгавия крясък на Майстор Джоузеф точно преди планина от камъни да се издигне между двамата и да скрие мага от погледа му. Земята поддаде под Кал и той падна настрани, протегнал ръка, за да хване скимтящия и изплашен Пакостник.
В следващия миг всичко се разтърси и Кал зарови лице в козината на вълчето, като се опита да не кашля в гъстата, завихрила се около тях прах. Може би светът свършваше. Може би съюзниците на Майстор Джоузеф бяха решили да взривят всичко. Не знаеше, а и всъщност много не го интересуваше.