- Кал? - въпреки пищенето в ушите си Кал чу познатия глас. Тамара. Завъртя се настрани, като все още стискаше с една ръка козината на Пакостник, и видя какво е потрошило сградата. Огромният надпис, на който пишеше „Планински боулинг", бе разполовил сградата като гигантска брадва. Аарън се бе свил на върха на надписа, като че той го бе съборил, а Тамара стоеше зад него. Знакът блестеше и съскаше на мястото, където електрическите жици бяха прекъснати или изкривени.
Аарън скочи от знака и изтича до Кал, като се приведе, за да го хване за ръката.
- Хайде, Кал!
Невярващ, Кал се изправи и остави Аарън да го вдигне на крака. Пакостник изскимтя и подскочи, като опря предните си лапи в кръста на Аарън.
- Аарън! - извика Тамара и посочи зад тях. Кал се завъртя и погледна облаците прах и камъни. От Майстор Джоузеф нямаше и следа.
Това обаче съвсем не означаваше, че са сами. Кал се обърна към Аарън.
- Обсебени от Хаоса - отсече Кал. Коридорът бе пълен с тях. Те напредваха сред разрухата със странна, отсечена походка. Техните въртящи се очи блестяха като въглени.
- Хайде! - извика Аарън и изтича към надписа, като се покатери върху него и издърпа Кал след себе си. Той все още бе закачен за основата. Голямата част от него бе смазала сградата под ъгъл - като лъжичка, паднала в чиния - и се опираше в стената. Тамара вече прескачаше надписа „Планински боулинг", следвана от Пакостник. Кал закуцука подире й, след което осъзна, че Аарън не върви след тях. Завъртя се, а от жиците в краката му изскочиха искри.
Стаята под тях се пълнеше с обсебени от Хаоса, които бавно приближаваха надписа. Някои от тях вече се катереха по него. Аарън стоеше на няколко крачки над него. Погледна надолу.
Тамара вече бе минала достатъчно разстояние по надписа, за да се качи на покрива.
- Хайде! - чу той вика й, когато осъзна, че те не я следват, а тя няма начин да се върне на надписа.
- Кал! Аарън!
Аарън обаче не мърдаше. Беше застанал на края на надписа като на сърф, с мрачно изражение на лицето. Косата му бе побеляла от бетонна прах, а сивата му униформа бе разкъсана и окървавена. Той бавно вдигна ръка и Кал за пръв път видя, че Аарън е не просто негов приятел, а Макар, повелител на Хаоса, който може да стане могъщ като Врага на Смъртта.
Който може да стане Враг на Врага.
Негов враг.
Тъмнината се изстреля от ръката на Аарън като черна мълния и обви обсебените със сенчестите си пипала. Всеки път щом тъмнината ги докоснеше, светлината в очите им угасваше и те падаха неподвижни и безжизнени на земята.
„Затова им трябва Аарън. Не за да ти е спътник. За да те унищожи."
- Аарън! - извика Кал и се плъзна надолу по знака към него. Аарън не се обърна и дори не изглеждаше, че го е чул. Стоеше на място, а черната светлина продължаваше да блика от ръката му, оставяйки следа в небето. Изглеждаше ужасяващо.
- Аарън! - изпъшка Кал и се спъна във възел сплетени жици. Болката прониза крака му, когато тялото му се преви. Той падна, като събори Аарън на земята и притисна момчето под себе си. Черната светлина изчезна, когато Аарън удари гръб в металната част на надписа, а ръцете му се оказаха между него и Кал.
- Остави ме! - извика Аарън. Изглеждаше обезумял от гняв, все едно е забравил кои изобщо са Кал и Тамара. Изви се изпод Кал и се опита да измъкне ръцете си.
- Трябва да... да...
- Да спреш - каза Кал и хвана Аарън за реверите на униформата. - Аарън, не можеш да продължиш да правиш това без противотежест. Ще загинеш!
- Няма значение! - отвърна Аарън и отново се опита да се измъкне.
Но Кал не го пусна.
- Тамара ни чака. Не можем да я оставим. Ти не можеш да я оставиш. Хайде. Трябва да вървим!
Дишането на Аарън бавно се успокои, а очите му останаха съсредоточени върху Кал. Зад него напредваха още обсебени. Те прескачаха телата на мъртвите си спътници, а очите им пронизваха мрака.
- Добре - каза Кал и пусна Аарън, като се изправи въпреки болките в крака си, - хайде, Аарън.
След което протегна ръка към него:
- Да вървим.
Аарън се поколеба, после протегна ръка и остави Кал да го изправи на крака. Кал го пусна и отново започна да се катери по знака. Този път Аарън го последва. Изкачиха се достатъчно високо, че да настигнат Тамара и Пакостник на покрива. Кал усети как стъпките му по асфалта отекват чак в зъбите му.
Тамара кимна облекчено, когато ги видя, но лицето й бе изопнато. Обсебените от Хаоса все още бяха по петите им. Завъртя се и изтича до края на покрива, за да скочи към контейнера за боклук. Кал закуцука подире й, след което скочи от края на сградата. Сърцето му биеше бясно при мисълта за това, което ги преследва, а също и от страх, че колкото и да бягат, няма да могат да се измъкнат. Краката му се удариха в металния капак на контейнера и той падна на колене. Усещаше краката си като торби с пясък - тежки, безчувствени и не съвсем здрави. Успя да се завърти на една страна и да остане прав, като се подпря на металната стена, след което спря, за да си поеме дъх.