- Значи не съм загазил?
- Задето не ми каза, че Аарън е отвлечен? Че не каза никому къде отиваш? -Майстор Руфъс снижи гласа си до гърлено ръмжене. - Ами, ако повече никога не правиш така, няма да те наказвам за неразумното държание. Най-малкото защото все пак успя. Глупаво е да се взирам в детайлите относно това как сте спасили нашия Макар. Важното е, че успяхте.
- Благодаря - отвърна Кал. Не бе сигурен дали му се карат, или го хвалят.
- Пратихме няколко мага в изоставеното игрище за боулинг, но почти нищо не е останало. Само празни клетки и унищожено оборудване. Имаше и огромна стая, която прилича на лаборатория. Там ли беше?
Кал кимна и преглътна. Сега бе моментът. Отвори уста, за да каже:
„Майстор Джоузеф беше там и ми каза, че съм Врагът на Смъртта."
Но не можа да произнесе думите. Като че стоеше на ръба на пропаст и умът не му позволява да се хвърли, макар да го иска. Ако повтореше казаното от Джоузеф, Майстор Руфъс щеше да го намрази. Всички щяха да го намразят.
И после какво? Дори ако наистина бе Константин Мадън, не помнеше нищо от това. Бе просто Кал, нали? Същият човек. Не бе станал зъл. Не искаше да унищожи Магистериума. А и какво всъщност бе душата? Тя не можеше да ти каже какво да правиш или да взима решения вместо теб.
- Имаше лаборатория с разни бълбукащи неща и елементали в нишите, които осветяваха цялото пространство.
Кал преглътна и се подготви да излъже. Сърцето му прескочи един удар.
- Но нищо друго. Стаята бе празна.
- Нищо друго ли не се сещаш? - попита Майстор Руфъс, загледан напрегнато в Кал. - Някаква подробност, която може да ни помогне? Каквото и да е? Все едно колко незначително ти се струва?
- Обсебени от Хаоса - каза Кал. - От тях имаше много. А също и елементал на
Хаоса. Той ме преследваше в лабораторията, но тогава Аарън и Тамара счупиха покрива и...
- Да, те вече ми разказаха за впечатляващия номер с надписа - усмихна се Майстор Руфъс.
Кал обаче разбра, че се мъчи да скрие разочарованието си.
- Благодаря ти, Кал. Справи се много добре.
Кал кимна. Никога не се бе чувствал толкова зле.
- Помня, че когато за пръв път дойде в Магистериума, ме помоли на няколко пъти да говориш с Алистър - рече Майстор Руфъс. - Така и не ти разреших официално.
Той натърти на последната дума и Кал се изчерви. Запита се дали най-после няма да загази, задето се бе ровил в офиса на Майстор Руфъс.
- Но ти разрешавам сега.
Той извади стъкления глобус от нощницата си и го остави на Кал. Вътре вече се завихряше малко торнадо.
- Мисля, че знаеш как да го използваш.
Той се изправи на крака и отиде в далечия край на Лечебницата, скръстил ръце зад гърба си. На Кал му трябваше известно време, за да разбере какво му се дава - лично пространство.
Кал вдигна стъкления глобус в ръката си и го разгледа. Изглеждаше, сякаш огромен сапунен мехур се е втвърдил във въздуха. Съсредоточи се върху мисълта за баща си и блокира спомените за Майстор Джоузеф и Константин Мадън. Мислеше само за баща си, за уханието на палачинки и тютюн за лула, за начина, по който поставяше ръка на рамото му, когато направеше нещо добре, за това как бавно и мъчително му обясняваше геометрията - най-омразния му предмет.
Торнадото се втвърди и се оформи като баща му, който стоеше в омазнените си от машинно масло дънки и по фланелка, вдигнал очила на главата си и с гаечен ключ в ръка.
„Явно работи в гаража по някой от старите си автомобили", помисли си Кал. Баща му вдигна поглед, все едно някой го е извикал.
- Кал? - попита той.
- Аз съм, татко - отвърна Кал.
Баща му остави гаечния ключ долу и той изчезна от картината. Обърна се, сякаш се опитваше да види Кал, макар да бе ясно, че не може.
- Майстор Руфъс ми каза какво е станало. Много се притесних. Бил си в Лечебницата...
- И все още съм - отвърна Кал, след което бързо добави, - но съм добре. Малко са ме превързали, но съм добре.
Гласът му прозвуча немощно, дори на него самия.
- Не бива да се притесняваш.
- Какво да направя - отговори кисело баща му, - все пак съм ти баща, макар да си в училище.
Огледа се, след което отново спря погледа си на Кал, сякаш можеше да го
види.
- Майстор Руфъс ми каза, че си спасил Макара. Това е невероятно. Направил си това, което цяла армия не можа да стори за Верити Торес.