- Аарън е мой приятел. Затова го спасихме, не защото е Макар. Пък и не знаехме срещу какво се изправяме.
- Радвам се, че си намерил приятели, Кал - очите на баща му изглеждаха сериозни. - Трудно е да си приятел... с някой толкова силен.
Кал си спомни за гривната в писмото на баща си и за хилядите въпроси, които искаше да зададе.
„Бил ли си приятел с Константин Мадън?", искаше да попита той, но не можеше. Не и сега когато имаше вероятност Руфъс да ги подслушва.
- Руфъс ми каза, че е имало и друг ученик там - продължи баща му, - някой, който е работил за Врага.
- Да... Дрю - поклати глава Кал. - Не знаехме.
- Вината не е твоя. Понякога хората не разкриват какви са всъщност.
Баща му въздъхна.
- Този ученик... Дрю.. е бил там, но Врагът - не, така ли?
„Няма Враг. През всичките тези години сте се борили с фантом, илюзия, създадена от Майстор Джоузеф. Но аз не мога да ви кажа това, тъй като кой е Врагът, ако не Константин Мадън?"
- Не мисля, че щяхме да се измъкнем, ако бе там - отвърна Кал, - май имахме късмет.
- А този Дрю каза ли ти нещо?
- Какво например?
- Ами... за теб - отвърна предпазливо баща му. - Странно ми е, че Врагът е оставил пленения Макар в ръцете на едно дете.
- Имаше и страшно много обсебени - отвърна Кал, - но никой не ми каза нищо. Само Дрю и обсебените от Хаоса, а те не говорят много.
- Не - усмихна се немощно баща му, - мълчаливи си падат, а?
След което отново въздъхна.
- Липсваш ми, Кал.
- И ти на мен, татко - сви се гърлото на Кал.
- Ще те взема от автобуса - каза баща му.
Кал кимна, не вярвайки на гласа си, и прокара ръка по повърхността на глобуса. Образът на баща му изчезна. Той остана загледан в устройството. Сега когато в него нямаше нищо, видя отражението си в стъклото. Същата черна коса, същите сиви очи, същите леко заострени нос и брадичка. Всичко това му бе познато. Не приличаше на Константин Мадън. Бе си Калъм Хънт.
- Прибирам си го обратно - усмихна се Руфъс, докато взимаше глобуса от ръката му. - Трябва да останеш тук поне един ден, за да се излекуваш напълно. Но има двама души, които чакаха нетърпеливо да те видят.
Майстор Руфъс отиде до вратата на Лечебницата и я отвори широко.
Тамара и Аарън влязоха вътре.
Да бъдеш в Лечебницата, защото си ранен, се оказа далеч по-хубаво от това да си там поради собствената си глупост. Съучениците не спираха да му идват на гости. Всички искаха да чуят историята отново и отново, да разберат колко страшни са били обсебените и как Кал се изправил срещу елементал на Хаоса. Всички искаха да научат как надписът е паднал върху покрива, а и да се посмеят на момента, в който Кал бе припаднал.
Гуенда и Селия му донесоха сладкиши от дома. Раф му подари тесте карти и играха върху завивките. Кал така и не бе разбрал колко много хора в Магистериума знаят кой е всъщност. Дори някои от по-големите ученици дойдоха. Сред тях и Кимия, сестрата на Тамара, която бе много висока и уплаши Кал, казвайки му колко се радвала, че Тамара го има за приятел. Дойде и Алекс, с плик от любимите желирани бонбони на Кал. Той го предупреди с усмивка, че подвизите му правят останалите в училището да изглеждат зле.
Дори Джаспър го посети, което бе много странно. Той се промъкна в Лечебницата и изглеждаше доста нервен, докато подръпваше парцаливия си кашмирен шал, който носеше над униформата.
- Донесох ти сандвич от Галерията - обяви той и го подаде на Кал. - С лишеи е, разбира се, но на вкус е като риба тон. Мразя риба тон.
- Благодаря - каза Кал и завъртя сандвича. Бе странно топъл, което го накара да си помисли, че е престоял известно време в джоба на Джаспър.
- Просто исках да ти кажа - заяви Джаспър, - че всички говорят как си спасил Аарън. Искам да знаеш, че аз също мисля, че това е хубаво. Което си направил. И също, че може би си заслужавал моето място в класа на Майстор Руфъс. Така че, не се сърдя. Вече.
- Пак успя да го обърнеш в разговор за себе си, Джаспър - рече Кал, който трябваше да признае, че се наслаждава на момента.
- Да - Джаспър подръпна шала си толкова нервно, че едва не откъсна част от него, - ами хубаво си побъбрихме. Дано сандвичът ти хареса.
След което си тръгна. Развеселен, Кал го изпрати с поглед. Осъзна, че е доволен, задето Джаспър не го мрази повече. Въпреки това за всеки случай хвърли сандвича. Тамара и Аарън можеха да му идват на гости колкото пъти искаха, скачаха по леглото на Кал, като че е трамплин, и нямаха търпение да му разкажат за всичко станало, докато той лежи. Аарън обясни, че е защитил Пакостник пред Майсторите, казвайки им, че като Макар има нужда да изучава поведението на обсебено от Хаоса животно. Те не бяха във възторг от това, но му дадоха разрешение и така Пакостник се превърна в постоянно присъствие в стаите им. Тамара каза, че привилегиите са направили Аарън по-нетърпим и от Кал. Говореха си и се шегуваха толкова силно, че Майстор Амарант пусна Кал по-рано, за да има мир и спокойствие в Лечебницата. Това бе добра идея, понеже Кал започна да свиква с лежането по цял ден и с подаръците от хората. Още седмица - и никога нямаше да си тръгне.