Ескадрила от управляеми балони беше надвиснала над улиците като таван от надути, лъскави гуми и бавно, лениво се полюляваше. Давид бе затаил дъх, с крака, сраснали се със земята, и уста, зяпнала в почуда.
— Градът на Празненствата — кимна Сирс. — Както винаги бляскав и великолепен… Поне отвън.
ЖЕЛЕЗНИЯТ КАРНАВАЛ
9
Конфетите застилаха улиците и покривите с дебел многоцветен слой. Давид шляпаше в този хартиен снежец вече почти цял час и мускулите на прасците започваха да го болят. Всяка крачка изтръгваше облак от сини, жълти и червени миниатюрни колелца. Всяка затръшната врата, всеки захлопнат капак на прозорец изригваха в олуците ръмжаща лавина — тя го поръсваше с точици от главата до петите, сякаш надупчвайки косите и одеждите му с картеч от кръгчета, пъстри и неприятно полепващи.
Сирс и Давид бяха влезли в града един час по-рано благодарение на мъглата от конфети, която разстилаха три аеростата, едва-едва преместващи се, подредени във формата на триъгълник. Бяха се възползвали от онова, което младата жена нарече „неочаквана димна завеса“, за да се вмъкнат в предградията.
Пороят с цветовете на дъгата много бързо успя да прелее през покривите и да наводни улиците със свилен поток, напомнящ пясъчна буря. Ураган от шарени хостии21, големи колкото нокътя на кутрето, бе обгърнал изненаданите минувачи, нахлувайки в устите, ноздрите и очите им. Младежът веднага се беше разкихал, защото конфетите бяха изпълнили дробовете му, и се бе наложило Сирс да го влачи като мъртво туловище през пухените картечни откоси. Сега те боксуваха в скърцащата пелена с лица и ръце, осеяни с причудливи, пъстри многоточия. Неразположен и притеснен, Давид си мислеше за щетите, които би могъл да предизвика кибрит, злонамерено драснат и хвърлен върху този килим, готов мигновено да пламне. Нямаше да са необходими и няколко секунди, за да може цял един булевард да си проправи пурпурна диря сред града, като разкъсва със същия нажежен до червено апетит всякакви зяпльовци и гуляйджии, замаяни все още от фееричната бомбардировка.
Сянка на управляем балон легна над него и го изтръгна от пироманските22 му видения. Аеростатът се беше захванал да извайва елегантна крива, премествайки в нова посока своя гумен бледолилав кренвирш, служещ му за обвивка. Давид надигна глава. Закачен така към корема на летящото латексово23 дебелокожо, плетеният тръстиков кош изглеждаше миниатюрен и щеше да бъде наистина безполезно да се опитва да съзре силуета на пътника от подобно разстояние. Все пак младежът забеляза там мълниеносен светлинен отблясък; отражение, което можеше, да е предизвикано или от слънчев лъч в къс обикновено стъкло, или… от увеличителна леша. Думите на Сирс веднага изплуваха в съзнанието му: „Бъди нащрек с балоните — беше му разяснявала тя предната вечер, — те постоянно браздят небето под предлог, че вършат най-разнообразни дейности, свързани с игрите и развлеченията. В крайна сметка човек дотолкова е привикнал, че не им обръща внимание. Това е груба грешка, защото в повечето от тях се крият шпиони на Пазителите па Словото.
Глухонеми, които от своя кош с далекогледи в ръка се стараят да четат по устните на минувачите! Когато сме навън, ще трябва да говорим колкото е възможно по-малко или да си приказваме за най-банални неща!“
Работници от службата по поддръжка, пременени като смешници, превиваха гръб, за да изчистят улицата с лопата. Ала вятърът, който внезапно подухваше на пориви, систематически изпразваше съдържанието на ръчните им колички, принуждавайки ги все така да започват от нулата. Гротескни, те се въртяха в самото сърце на цветния облак, сякаш бяха селяни, нападнати устремно от рояк скакалци.
— Какво правят с всичката тази хартиена маса? — запита Давид. — Изгарят ли я?
— Не, съвсем не. Онова, което успеят да съберат, се хвърля в гърлото на сортировач. Там оптически разчитащи устройства идентифицират конфетите една по една и ги разпределят по цветове. На сутринта наличните запаси вече са преобразувани, пакетирани и готови отново да влязат в употреба.
Те продължиха криволичещия си ход. В центъра на един площад поривите на вятъра, нахлуващи от съседните артерии, бяха струпали истинска камара от конфети. Хлътнал до гърди в края на тази планинска грамада, нечий полудял кон неистово риташе и се мъчеше да се освободи; кожата и гривата му бяха засипани с безброй точици във всякакви багри. Уплашените изцвилвания на животното създаваха впечатлението, че безобидните късчета хартия, които го заливаха отвсякъде, всъщност принадлежат към някаква кошмарна хищническа порода. С нотки на нарастваща тревога Давид се запита дали конникът не беше погинал, погълнат от грамадата, или пък представляваше все още живото й ядро, подобно на сгърчен човек, по когото се полепват и срастват с него рояк от обезумели, побеснели оси… Но преди да успее да формулира своя въпрос, Сирс го бе издърпала в прикритието на полегата уличка.
21
Пресни пшеничени питки, които се раздават от протестанти и католици като причастие. — Б. пр.
23
Става дума за емулсия от каучук, по-често изкуствен, с който се импрегнират тъкани, хартия и т.н. — Б. пр.