Той отстъпи назад в стаята, болки бяха избили под клепачите му, вратните прешлени го стягаха мъчително. Изтегна се на леглото. Беше тясно и твърдо, осеяно с оплели се едно в друго перца, които го пробождаха в слабините.
— Скоро ще има бал — започна като че ли на себе си Сирс. — Светата троица в Града на Празненствата: банкетът, балът и фойерверките… Дотогава трябва да търпим и да внимаваме да не ни виждат много-много… А после…
Но Давид вече не я слушаше.
На сутринта те бяха изтръгнати от кревата от страхотна врява, заливаща улицата. Глашатаи биеха тъпани на всяко кръстовище, изреждайки с монотонен глас списъка на тържествата, часовете и местата, където щяха да се проведат многобройните допълнителни балове, предхождащи вечерния.
Двамата се пребориха с умората и слязоха на площада. Да се остава в стаята, и то точно в деня на карнавала, би се сторило на всекиго извънредно съмнително. Дирижаблите кръстосваха небосвода, бълвайки от облаците конфети или плетеници от серпентини, които се разнищваха в пространството на рояци, сякаш бяха мътило, пъплещо от влечуги. С цялата енергия на своето мълчаливо упорство Сирс го отведе в покрайнините при крепостните стени и го покачи върху билото на старите укрепления — за горчива подигравка те бяха боядисани с розов лак, поръсен с бели грахчета. Оттам тя го накара да огледа цялата равнина. Кратери като кръгли петна надупчваха гъстата трева с голотията на утъпканата си почва, сякаш издълбани с пробой в растителния килим на полето. Всяка окръжност имаше диаметър приблизително от около стотина метра и всяка дупка все същия вид — опустошен, безводен, сух…
— Това са местата, където са се провеждали предишните балове — изрече Сирс с равен глас, — земята там е толкова пресована, че нищо не никне. Някъде дори се подава скала…
Тя се извъртя на сто и осемдесет градуса и му посочи друг сектор от полския пейзаж. Давид потрепера. В момента трийсет хиляди души се събираха, за да затанцуват в центъра на голямата източна равнина. Балът все повече придобиваше размерите на човешки прилив. Стекли се от четирите посоки, излели се като водопад по склоновете на възвишенията, танцьорите бяха започнали да се струпват там — жива локва в непрестанно вълнение, гъмжило от намазани с бои глави, напомнящи трескавото въртене на разноцветни топчета, изплъзнали се от своите гнезда. Както обикновено, оркестрите летяха на гроздове досами облаците. Аеростатите им от бледолилава или розова гумирана материя описваха хилави дъги, докато музикантите настройваха инструментите си и се опитваха да запазят равновесие, хлътнали в гигантските ракитови кошове.
— Всеки балон си има собствен специалитет — отбеляза младата жена. — Танго, валс, блус. И трябва да маневрират, за да се представят последователно над танцьорите. Е, стават и сблъсъци, които повреждат обвивките им. Нерядко се случва някой дирижабъл да експлодира току в самия разгар на кадрила25, заливайки носещите се дами и кавалери с дебел пласт пламнала гума, но шумът от фанфарите е толкова оглушителен, че никой не обръща внимание на инцидента…
Дъжд от неблагозвучни акорди се изсипа преди първите тактове на валс, после музикалната вихрушка се извя със сила — думкане на барабани и взривове от медни инструменти. Противно на това, което можеше да се очаква, акустиката беше великолепна.
— Трябва да помислим как да се пременим! — изкрещя Сирс в ухото на Давид. — Тази вечер карнавалът ще бъде в разгара си. Знам едно сигурно магазинче. Ела!
Той се намръщи в гримаса. Запита се какво ли разбираше под „сигурно магазинче“ неговата спътница?
Изглежда, че за търговията с фусти тя използваше речник, обикновено запазен за опасния пазар на трафикантите на оръжие! Не се реши да й иска обяснения и я последва в плетеницата от улички, които приближаването на празненствата изпълваше с истерично и опиянено гъмжило. От едно миниатюрно павилионче, затънало под лабиринта от сводове, те си купиха два съвсем семпли костюма с цвят на индиго, чиято кройка не предизвикваше такава недоверчивост, както класическото облекло на „хотелските крадци“. Колкото и банална да бе покупката, тя се осъществи едва след изкусната размяна на опознавателни знаци. Това допълнително увеличаване на предохранителните мерки, което на пръв поглед можеше да се възприеме като гротескно, само засили нервното напрежение на Давид. Всичко се развиваше така, сякаш някакъв неясен и заплашителен свят постоянно се множеше в сравнение с другия от празника: пъстър и шумен.
Продавачът — старец, скрил лицето си зад тъмните сенки на изтъркана качулка — с широк жест им посочи разнообразието от вехти и износени дрехи, струпани на витрината му…