— Маста! — нареди младата дама. — Трябва да си натриеш кожата с мас против слънчевите удари и заради съвсем ниската температура на водата.
Той с усърдие се подчини, като се опитваше да не обръща внимание на лъскавите форми на Сирс и движещите се сочни кълба на гърдите й, които взаимно се отъркваха в последователни сблъсъци.
— Какво е това сдружение? — запита я, за да мисли за нещо друго. — Риболовци? Или консервна фабрика?
С остър поглед спътницата му провери дали на небето не се люлее някой балон шпионин.
— Не — прошепна с лице, обърнато към земята. — В момента ние работим за майсторите пиротехници от Града на Празненствата. Ще ловим муниции за фойерверките утре… Ела, сред скалите ще ни е по-удобно да разговаряме…
Поеха по една изключително хлъзгава котловина, подобие на естествен басейн, застлан с водни треви, които образуваха под краката им шуплив и гниещ мокет. Въпреки царящата наоколо горещина водата беше студена и през цялото време, докато нервната му система се приспособи към резкия спад на температурата, Давид бе вдървен и възбуден. И ужасно се притесняваше от това. Сирс обаче продължаваше да бъбри, съвсем безучастна.
— Преди време пускали птици-фойерверки. Великолепни хвъркати с изключително гъсто оперение. При полета над определена височина перата им пламвали вследствие на триенето с въздуха и гърмящата субстанция, отделяна от някои жлези на епидермиса. Така в апогея на своето извисяване те се превръщали в горящи главни, като различните видове птици определяли цвета на експлозията. Но злоупотребата покрай празничните церемонии довела до изчезването на тези твари и се наложило да използват нещо друго.
— Рибите?
— Да. Сега фойерверките се извършват под водата, а зрителите им се наслаждават от небето, настанени удобно в кошовете на своите балони. Публиката от аеростатите твърди, че да гледаш надолу е много по-приятно, отколкото да си извиваш врата, за да се взираш в облаците; положение, което в края на краищата е адски неестествено…
— Значи рибите — повтори Давид, леко замаян.
— Ела! — приключи Сирс. — Трябва да работим, наблюдават ни.
Тя му показа как най-ефикасно да си служи с дървените щипци и да улавя змиорките на излизане от леговищата им, как да се предпазва от острите и режещи удари на опашките, как да повдига животното с рязко извъртане на китката, без да му изтръгне главата…
С нацупени устни Давид я слушаше, предварително убеден в малкото си умения за такъв вид спорт. След това му се наложи да премине към дела и да прикове полека едно от дългите и извиващи се вретена, които пореха водата. Създанието се бореше, шибаше дръжката, докато я наряза. Той едва не загуби равновесие. Отстъпи и опря гръб в скалата, полагайки отчаяни усилия да избегне ританията на живия ремък… Задиша отново спокойно едва тогава, когато жертвата му беше всмукана от подскочилия търбух на торбата-шамандура.
Така те се стараха повече от час. Дебнеха вълнообразните тласъци на бягащите змиорки, пазеха се да не ги ухапят и мамеха бдителността на водача на групата, чийто поглед изгаряше гърбовете им. За пореден път Сирс показа, че действа много по-сигурно. С резки, отмерени движения тя последователно пълнеше и двете торби, наваксвайки натрупаното от Давид закъснение.
— Нищичко не разбирам от тази история с подводните фойерверки! — беснееше младият мъж. — Технически погледнато, това е немислимо!
— Напротив! — отвърна спътницата му търпеливо. — Ти не разполагаш с всички доказани научни истини и тъкмо тук се крие причината за твоето недоверие. За голяма разлика от човека рибите могат да произвеждат светлина, без да има термично изпускане. Такава студена светлина се получава благодарение на две субстанции, отделяни от техните клетки. Едната служи като гориво, а другата предизвиква реакцията. От своя страна кръвта пренася кислорода, без който не е възможно никакво горене, и така захранва процеса. Плътни мрежести тъкани, тъй наречените „естествени лампи“, разпръсват този хладен блясък по повърхността на епидермиса26. Всъщност става дума за жлези, подобни на кристални лещи, увеличаващи собственото си лъчение чрез пигментни отражатели. Но това не е всичко. Трябва да споменем и многобройните джобове със слуз, с които са снабдени тия риби. Когато те я изхвърлят, при допира й с водата се получава химическа реакция: тя превръща субстанцията в светлинна мъгла, в истинска водна светкавица! По такъв начин животните могат да завоалират своето бягство (по примера на октоподите и техния прословут мастилен облак!), да сплашат някой неприятел, като го заслепят, или напротив — да привлекат вниманието върху себе си при сексуална игра. Както и да е, всички уловени от нас мостри ще бъдат пуснати в рибарници с разтвор, ускоряващ появата на фотолуминесценция. Дрога, която ще ги подлуди и ще отприщи химическия им обмен. И когато по време на спектакъла ги освободят, самият стрес от бягството ще бъде достатъчен, за да предизвика тотално нарушаване на равновесието. Разрив в налягането и клетките им ще се всмучат от околната среда… а животните ще експлодират в снопове светлина.
26
Въпросните две субстанции са луциферин и нейният ензим луцифераза, които заедно пораждат явлението биолъчеизпускане, като така осветяват опасните места на дълбочинните морски риби. — Б. авт.