Съпровождайки тези думи с жест, той беше тикнал една от фашкиите между зъбите си и я припалваше с помощта на малко огниво с прахан. Давид направи като него. Още с първите клъбца хладен дим усещане за свежест изпълни устната му кухина, замрази езика и небцето му. Младежът се излегна на нара и загуби съзнание, преди да е изпушил дори половината от цигарата.
Когато се събуди часове по-късно, спалното помещение бе потънало в мрак. Шумът от дишането на спящите тъчеше монотонен напев, странно ритмичен. Давид забеляза, че е съвсем гол и че капчици сперма са полепнали по устата и по брадичката му. Щом поиска да се изправи, остра болка го преряза в ануса. Опипвайки се с трепереща ръка, той откри, че сфинктерът му е подут. Семенната течност, смазала бутовете и колосала кожата му, беше започнала да засъхва. Младият човек преглътна мъчително и скочи на пода. Жестоко главозамайване веднага го отхвърли на лекьосаните чаршафи, докато сърцето му се възпламеняваше с повече от двеста удара в минута. Легна по хълбок, като хапеше въздуха подобно риба на сухо. Кой го бе изнасилил? Корк? Разтрепера се от отвращение. Четвърт час по-късно предприе нов опит да се изправи, без да постигне по-сериозен успех. Пак изпадна в лунатична изнемощялост, която неусетно го отведе пред дверите на съня.
С голяма мъка сирената съумя да го изтръгне от небитието. Тълпата работници вече беше потеглила. Той отново навлече комбинезона и си проби път сред навалицата. Затърси с очи Корк. Напразно. Бомбардиран с въпроси, надзирателят в крайна сметка повдигна рамене:
— Дебелакът ли? Замина на разсъмване. Почувствал се кофти. Поиска си парите и изчезна. Удържахме му за сутрешната закуска, както си е редно.
Давид побесня. Набързо изгьлта горещото кафе, надявайки се да заличи вкуса на мая, наслоил се по устните му.
Намери Сирс на брега, застанала срещу скалистия връх. Вече се беше натъркала с мас и държеше щипците в юмрук. Реши да не й споменава за случилото се през нощта. И като че ли нещата внезапно се бяха наговорили да тръгнат зле, защото позволи на една змиорка да го ухапе по дланта.
— За няколко дни ръката ти ще остане фосфоресцираща — каза му Сирс. — Но не е отровно… Ще трябва да си намажеш раните с олио от Сараз. Ще купим веднага, щом успеем да се измъкнем оттук. Утре, надявам се…
— Без приказки! — развика се надзирателят. — Бачкайте! Ще си правите любовните обяснения по-късно!
Множество балони кръстосваха над езерото. Малко по-нататък яйцевиден аеростат изсипваше порой от конфети над предградията. Давид се замисли за хилядите риби, натикани в мрежите и плетените кошове, пръснати по цялата периферия на водоема. Майсторите пиротехници умело ги бяха сортирали, после тестирали, измерили. Голямото празненство на светлината щеше да се състои тази вечер, веднага щом езерото — огледало на небесата — се превърнеше в бездна, в непроницаема и непрогледно черна тъма… Празникът на светлината… и ни смъртта.
По обяд нещо прошава откъм розовия гранитен връх. Някаква бяла сянка, витаеща по повърхността на водата.
— Бързо! — извика му властно Сирс. — Разтвори ми торбата, празна е, и виж хубаво дали някой не гледа в нашата посока…
Балоните се отдалечаваха, а надзирателят ругаеше един неумел ловец, счупил щипците си, докато се опитвал да хване мурена. Давид развърза джоба-шамандура. Разклонената сянка пълзеше към тях — октопод, който се носеше елегантно, подкрепян от гъмжилото на своите пипала. Младата дама го посрещна с отворени обятия, притисна едрата пихтиеста глава на мекотелото към гърдите си и го отнесе в торбата. Операцията не бе продължила повече от десет секунди. Сирс въздъхна и разтърка с върха на показалеца розовеещото засмукване, оставено от някаква вентуза по плътта на хълбока й. Давид се прокашля.
— Какво беше… това? Твоята среща ли?
— Шттт! Тихо!
Тя се извърна към надзирателя и замаха с ръка.
— Шефе! Шефе! Голям улов!
Мъжът се приближи, заобикаляйки, устните му бяха презрително увиснали.
— Е, какво има?
— Октопод! — изписка Сирс, симулираща истеричен възторг. — Здравата се потрудихме, докато го пипнем!
Заинтригувани пламъчета просветнаха в очите на водача на групата.
— Добър улов, малката! Със сигурност си спечелила премията! Идете да го оставите във вивариума30 и вземете оттам един касов бон. За тази вечер няма да имаме време да подготвим животното, но за следващите фойерверки то ще бъде напълно във форма!
Сирс се покатери върху скалите и хвана дръжките на торбата. Давид побърза да й помогне. И като теглеха с общи усилия, те поеха по пътя за командорията. Вивариумът се намираше в третото подземие, сред зле осветена и влажна стая. Разочарован от живота лаборант прие доставката на все още опакованото главоного, после им написа касов бон от бележник с талони.