— Внимавайте да не го загубите! Повторно не издаваме!
С навъсен поглед Давид проследи всяка една операция, примирил се, че не разбира нищо от онова, което ставаше около него.
Час по-късно майсторите пиротехници обявиха кампанията по улова за приключила, а запасите — за достатъчни. Онези от гмурците, които не бяха прихванали пневмония, изтичаха под душовете, крещейки от облекчение.
Щом се нахраниха, получиха позволение да се изтегнат под слънцето върху крайбрежната трева, докато домакинът привърши своите сметки. Сирс и Давид се бяха отказали от дрехите си на пътешественици, за да се вмъкнат в костюмите на хотелски крадци, купени два дни по-рано. Градът се населяваше с маски и домина31, които преливаха по лъчезарните улици, а после се скупчваха около езерото. Голям брой бъчви, отпуснати от общината, бяха отпушени и купите с черно вино кръстосваха над главите, като пръскаха по паветата виолетови цветя. От време на време се извиваше вятър, завихряйки прахоляк от конфети, снижавайки изблиците смях.
„Ами сега?“ — запита се Давид. Небосводът се превръщаше в огромен грозд от балони. Трясъците на оркестрантите приближаваха. Младежът се надигна на лакът и огледа своите другари в труда. Докато те бяха превивали гърбове над лепкавите дупки или бяха зъзнали сред ледените води на езерото, някъде в покрайнините на града празненството се беше разгаряло, за да привлече стотици и хиляди участници; нов бал бе издълбал в равнината кратер, където тревата никога нямаше да поникне. Колкото до фойерверките…
Горещината на слънцето чезнеше, вечерта наближаваше. Появи се надзирателят и отмина замаян, следван от залитащия водач на групата. Широки винени кръгове бяха изцапали ризите им.
— Ела! — прошепна Сирс. Давид изтръпна. Заровете бяха хвърлени… Няколко минути те се разхождаха безцелно нагоре-надолу, сетне поеха по стълбището, водещо към вивариума. Мускулест пазач ги спря пред прага на железния портал, сега затворен.
— Къде сте хукнали така? Достъпът вътре е забранен, докато трае приготовлението на фойерверките. Би трябвало да го знаете!
Сирс порови в клина си и измъкна оттам къс хартия, който изшумоля, търкащ се в космите на половия й орган.
— Касовият бон! — изохка. — Счетоводителят каза, че трябвало да вземем и подписа на служителя. Колегата ви е забравил да парафира. Моля ви… Иначе няма да ни бъде платено преди тържеството!
— 0’кей! — изръмжа другият. — Но побързайте!
И изчезна. Сирс и Давид се вмъкнаха през открехнатата решетка. Меандрите на застлания с плочи коридор ги отведоха до остъклената зала. Самотна нощна лампа пръскаше светлик из високата сводеста изба, придавайки й странен вид на запусната църква. Вклинени един в друг и снабдени със система за вътрешно осветление, аквариумите разплискваха сред редиците си локви зеленикаво блещукане. Мъжът в бяла престилка сновеше пъргаво край зарешетените капаци и изучаваше поред обитателите в коритата им. От време на време почукваше нетърпеливо с нокът по стъклото, вероятно опитващ се да предизвика рефлекс за бягство у някое апатично, замаяно животно. Тънки медни тръбички мъждукаха, усукали се една в друга из рибарниците, изхвърляйки в тях капка по капка смъртоносната дрога. Давид внезапно разбра, че лъчението, идващо от аквариумите, не се дължи на някакво осветление, както си беше помислил в началото, а чисто и просто на естествената луминесценция на рибите. Сирс се изкашля, с което накара лаборанта да подскочи.
— Какво правите тук? — извика той без никаква приветливост.
— Касовия бон — простена младата жена, — забравили сте да…
— Моля? Какво?
Тя пристъпи напред, размахала къса хартия. Мъжът сведе очи и започна да чете талона, като се мъчеше да открие някаква грешка в него. В този момент разтворената длан на Сирс изплющя между озадачено надигнатите вежди на човека, рязко и силно отхвърляйки тила му назад. Ужасяващо пропукване се разнесе от вратните прешлени и лаборантът се олюля с обърнати зеници. Сирс го прихвана за полите на престилката, за да пресече падането му, след това плавно го излета на влажния зарешетен под.
— Бързо! — запъхтя се. — Провери къде е октоподът!
Давид трескаво обходи редиците. Без затруднение намери остъклената килия, където се бе свило мекотелото — залинял букет от апендикси и вентузи. Резе с катинар блокираше капака, захлупил аквариума. Жената раздрънка връзка ключове — беше ги открила в единия от джобовете на бялата престилка. За няколко секунди подвижната плоскост бе вдигната и освободена от пантите. Октоподът разгъна пипалата си, а голямата му пихтиестообразна глава слабо се подаде над повърхността.