— Ела — каза Сирс, като дръпна Давид за ръката. — Работата ни още не е приключила.
И го вкара в допълнително построена галерия, където се бе наслоила остра миризма от химически продукти. Пътеката ги отведе до центъра на кръгла конструкция, която обаче нямаше вход. На това място върху поставка се издигаше цилиндър от кована мед. Десетки тръбопроводи се съединяваха, изтъкали в пространството около себе си истинска планина от спирали и ръкави.
— Ето го резервоара за антиметаболична32 дрога — кимна младата дама, дишайки учестено. — Същата, която насилва рибите да експлодират, като предизвиква разграждане на техните клетки. Изработката й струва цяло състояние на Града на Празненствата, още повече че нейното приготвяне отнема много време. Кулата пред нас представлява плода на петгодишен труд. Ако смогнем да я унищожим, ще лишим карнавала от фойерверки поне за две-три години… За такъв период понастоящем запасите от продукти успяват да узреят…
— Защо ще правим това?
— Размяна на услуги. Ще разбереш. А сега ми помогни!
Тя откопча колана на костюма си, разпори го на две и отвътре се появи пласт полупрозрачна кашичка, мека на вид. Спътникът й стори същото, но лепкавият слитък в неговия колан се оказа доста по-различен. Сирс го взе и започна да мачка тези съставки, като броеше с тих глас. На сто и двайсет изтича да залепи смолата върху медния резервоар, разплесквайки я досущ като обикновено парче дъвка.
— Да се махаме оттук! Бързо! И затвори вратата след нас!
Давид побягна, без да пита за друго.
— Това е термореактивна смес — благоволи да му разкрие Сирс, докато се връщаха във вивариума, — само след минута силна горещина ще се натрупа по степите на резервоара, ще го превърне в котел. Химическият разтвор ще закипи и ще се преобразува в газ. А след четвърт час няма да остане и капка дрога, нищичко няма да може да се отцеди в рибарниците! Пет години научни разработки ще се изпарят като дим…
Младият мъж изхълца. В аквариума октоподът вече окончателно възстановяваше контурите си. Тръпнеща желатинова топка, в чийто център се надигаше човекоподобна сянка с ръст на дванайсетгодишно дете. Давид уплашено понечи да се отдръпне, ала ръката на Сирс го стисна за рамото.
— Това е просто една изкуствена форма, протоплазмен макет, който автоматически се разгражда след половин денонощие. Ето защо бяхме ограничени във времето. Представяш ли си каква физиономия щеше да направи надзирателят, ако материализирането бе започнало пред очите му?
— Кой е този? — реши се да попита младежът, като с треперещ пръст посочи застиналия силует в средата на топката от безформени лепила.
— Посланик или шпионин, по избор! Майсторите пиротехници биха казали, че е шпионин. Но това е жител на езерото! От дълбините на езерото, за да бъдем съвсем точни…
— Значи водите се обитават от разум?… Хм, в такъв случай… Фойерверките?
— Фойерверките го избиват, всеки път малко повече. Разбираш ли сега причината да унищожим антиметаболичния разтвор?
— Добре де, защо тъкмо ние?
— Защото в замяна ще получим сведения за пътя, който трябва да следваме. Архивите от дълбините са останали непокътнати, нито една цензура не е пипнала техните досиета.
Сирс млъкна. Някаква жена бавно се открояваше сред втечнената маса на октопода. Жена с много нисък ръст, ала с хармонични пропорции, по чието тяло — с учудваща снежна белота — не личеше никоя от безформеностите, така характерни за нанизма33.
— Тя няма нито хриле, нито люспи — продължи спътницата на Давид. — Но също като мен има развити гръдни жлези. Народът й се състои от студенокръвни морски млекопитаещи, подобни на древните силавари34. Става дума за случайно появили се амфибии, надарени с двойна дихателна система. Единствено ръцете и ходилата им притежават плавателни ципи. Липсата на коси се обяснява от необходимостта да се плува — те само биха забавяли бързината на дълбоководното спускане…
Ниската жена като че ли най-сетне се изтръгна от своето вцепенение.
— Името ми ще ви се стори непроизносимо — учлени с голяма мъка тя, — да речем, че се казвам… Зви… Преди всичко… Ра… Работата свършена ли е?
Съскащ шум от освободена пара се разнесе в дъното на галерията, последван от запъхтяното дишане на изтърбушен локомотив, което разтърси стъклата на вивариума.