Те напуснаха убежището си. Улиците бяха почти пусти. Обедното слънце изливаше над тях огън и жупел като в леярна. Давид веднага плувна в пот.
След десет минути най-сетне се престраши да зададе въпроса, който изгаряше езика му:
— Онова, което Зви ми разказа за някаква постоянна прикрита война, вярно ли е?
Отговорът на Сирс стигна до него притъпен от картонената маска:
— Напълно вярно. Сблъсъците се развихрят навсякъде и всички хитрини са добре дошли. Всяка една фарандола е наказателна акция, всеки бал — сражение. Знаеш ли как посветените наричат това шествие на веселието? Железен карнавал…
С глух и яростен глас тя му обясни някои от опасностите, съпътстващи тържествата.
— Най-напред имаме Господин Карнавал, чучело от слама, мукава и дърво, което се изгаря в края на всяка седмица. Гигант от парцали и щук40, който трябва да се влачи по улиците в прахоляк от конфети. Понякога представлява стражар, понякога — свещеник с ярко боядисана глава. Серпентините се изливат от прозорците и покривите, съпровождайки изкачването му към Голгота, погребвайки го полека под гора от хартиени лиани и гирлянди. Най-накрая, в един или друг момент, шутовете, дето го дърпат в количката, спират насред някой площад и тълпата се нарежда в кръг. Музиката гръмва. Нощ е, пали се факел, после втори, които се хвърлят върху талигата. Колосът от боядисан картон пламва. Започва да пращи, да се извива, а всички се смеят. Танцуват. Тогава сламата, с която е запълнен, изпуска дим. Разнася се остра миризма, наслоява се най-напред над площада, сетне се разпростира и по съседните улици. Малцина имат време да разберат, че всъщност става въпрос не за обикновена слама, ами за халюциногенен коноп. Растение, което никне недалеч оттук, в планините, и е известно като пробуждащо инстинктите за самоубийство. Около кладата танцьорите пъхтят, подскачат, пълнят своите дробове с отрова. И никой не забелязва шутовете — те тихомълком се отдръпват и злорадстват зад газовите филтри, които носят под маските си от нашарена мукава, прикриващи собствения им лик. На зазоряване ще констатират, че е имало петнайсет, двайсет мъртви. Едни са си прерязали вените с дъното на бутилка, други са се обесили на фирмата на някоя кръчма. Трети пък са предпочели да се хвърлят в пламъците или да се любят върху легло, полято с бензин, и с цигара в устата! Ех, съдебното заключение ще бъде едно и също: прогресивна депресия вследствие на нервна превъзбуда, усещане за непоносима самота, резултат на крайно пренапрежение, ала. всичкото това ограничено във времето… И никой няма да се опита да разбере защо тая вечер Господин Карнавал е играл ролята на троянски кон… Никога! Те са заточили войната, но за тях тя е станала основа за наслада. Опияняващ порок, който трябва да практикуват, като се крият, и който необходимостта от прикритие дори прави още по-привлекателен… Схватката вече не се води от смътно „политическо задължение“, а за удоволствие. Тези хора са си изковали ад от изкушение, един постоянен, ала перверзен мир, дето ги влудява. Онова, което е забранено, е винаги сладко, нали така?
Намираха се на сенчест площад. Някакъв водоскок се разливаше в неравномерни, задъхани тласъци, изпълващ зеленясало бронзово корито с шум като в писоар. Група момичета прихнаха в смях, сочейки ги с пръст. Едно от тях се обърна и надигна полите си, за да разкрие пред очите им гъстото руно на своя полов орган. Веднага след това девойчетата побягнаха, сподавили кисканията си на колежанки. Давид, който бе забравил за пениса хлопатар, клатушкащ се между краката му, за секунда се стъписа. Ролята на Дядо-ще-ти-пусне-кръвчицата отново изплува в неговото съзнание, щом момичетата се загубиха от зрителното му поле. Следващия път трябваше да докаже, че е способен на повече жизнерадост. Подобна липса на дързост и плам в персонаж с направо просташки наклонности можеше да събуди само подозрение.
— По-добре ще е да не се доверяваме на продавачите на дегизировка — продължаваше Сирс. — Някои магазинчета се изхитрят и скалъпват костюмите си от стари дрехи, взети от реквизита на театри, претърпели ужасни епидемии. Така човек неволно може да си купи костюм на Пиеро или Коломбина41, скроен и ушит от плат, измъкнат от савана на чумав. Дори съм чувала да разправят, че голям брой карнавални маски идвали направо от болницата за прокажени; че се задоволявали да пребоядисат в ярки цветове картоненосивите физиономии, които обикновено клетниците си слагат, за да прикрият обезобразените си черти, когато им се наложи да пътуват някъде… Разбира се, възможно е хорското въображение да разкрасява много от подробностите, но опасността реално съществува. Никога не трябва да сваляме гарда, иначе…