— Тук трябва да е! — установи младата жена с глух глас.
Давид се освободи от туниката, като остави по себе си единствено маската, бухналия в гънки панталон и ръкавиците. От ухапването на Зви върху голия му бюст личеше само една розовееща окръжност, едва-едва подута. Нещо, което го подразни. Сирс се оттегли настрана. Изминаха час… после два. Вече губеше надежда, когато се появи дебела залитаща жена с лице, скрито зад вехта маска, мъртвешки бяла и неприятна. Жената улови фалоса от червено дърво и започна да го мастурбира, гукайки нежно невероятни мръсотии. С огромни усилия той успя да се откопчи от нея. Малко по-късно дойде слаб и шептящ мъж, който го помисли за обратен, и взе да подхвърля със звънтене златни монети в кесията си. Вечерта се спусна, без да е осъществен какъвто и да е контакт. Давид отиде при Сирс в дъното на хангара. Беше силно обезпокоен, защото имаше опасност през нощта раната да избледнее, дори да стане неразличима. Спътницата му го посъветва да я масажира с върха на пръстите си или да я разтрие със земя, за да възбуди пак възпалението. Той я послуша, надявайки се, че неговото усърдие няма да прерасне в сепсис42 или пък тетанус. Те заспаха, притиснати един до друг, като напразно се мъчеха да намерят удобни пози върху железния под с продънени шини.
На другата сутрин Давид се събуди от остри бодежи в гръдния кош. Гърдата му се беше издула ужасно и от всеки белег, оставен от зъбите, се отцеждаше гной. Отличителният знак на Зви сега се разстилаше във формата на двоен лък, сякаш съживен в аленочервено. Младият човек прекара деня, седнал върху бордюра на фонтана, заслушан в дразнещия, отвратителен шум на струйката вода, разбиваща се в дъното на басейна. Треската бе запалила две горещи петна по бузите му и той с мъка държеше очите си отворени. Към залез слънце отново се дотътра до дъното на склада. Излегна се под един овехтял брезент, разтърсван от страданието. Цяла нощ Сирс прекара в попиване на потта, стичаща се по слепоочията му, шепнеше му насърчителни слова, които в устата й звучаха необичайно фалшиво.
На третия ден тя трябваше да го отведе до фонтана и облегне в коритото, та да не падне. На ръба на припадъка. Давид покорно се оставяше да го направляват. Само на три метра пред погледа му светът се стопяваше, превръщайки се в мъгла от пурпурни изригвания, зарева и сияния в най-причудливи и прелестни форми.
Вече от цял час беше изпаднал в несвяст, когато почувства как някой го хваща за раменете. Пръсти опипваха неговата рана. Отвори очи, за да различи две мъртвешкобледи и свирепи лица, които внимателно го изучаваха без никаква дружелюбност. Бяха мъж и жена, облечени в тесни, вталени дрехи от люспеста кожа. И двамата имаха дълги, сплъстени коси, провиснали над раменете им като подгизнали кожени ремъци. В съзнанието му изплуваха думи, страшно заглушени от разстоянието.
— Племето от дълбините… Теб ли търсим?… Знамението…
Размърда устни, бълнувайки нещо с всичката енергия, която още можеше да намери у себе си:
— Момичето… В хангара… То е с мен.
После земята под него се продъни. Горещ октопод бе прокопал тунел в гръдните му мускули и с всеки изминал час разпростираше пипалата си все по-надълбоко, пръскащ по цялото му тяло рой от болезнени пулсации.
— Поглъща ме — простена. — Вентузите му са огън… Ледена грапава ръка опипа челото на младежа. Ръка, която не познаваше.
— Сега всичко ще се оправи — каза женски глас, — ще ти сложим инжекция.
Поиска да им обясни, че е безполезно, че вече зъбите на Зви го раздират като хиляди игли на хиляди спринцовки. Но не му беше останала никаква сила да го стори.
11
Когато Давид отново дойде в съзнание, сухият слаб мъж стоеше до него в долния край на леглото. Жената, която необичайно много му приличаше, пазеше пред вратата. Телосложението и на двамата подчертаваше характера им на твърде жилави и прекалено изнервени хора: ясно оформени скули, кожа, опънала се върху изпъкналите разклонения на веничките, трептяща мускулатура. Техните триъгълни лица бяха пропити с полуживотинско очарование, донякъде плашещо, ала потулващо в забрава цялостния им облик. Той веднага осъзна, че вижда пред себе си две изключително опасни създания, два звяра на нелегалната борба, които смъртта въобще не можеше да уплаши.
— Значи ти си търсачът на предсказания! — отрони кльощавият вместо поздрав. — Аз съм Раиф, а това е моята посестрима и съпруга, нарича се Птол. Представяхме си те по-иначе!
Давид пробва да се изправи и седне, но огнено копие прободе гърдите му. Сподави вика си.
— Недей да се движиш — нареди Птол. — Поръчителството на народа от дълбините замалко не те погуби, обаче след два дни няма да чувстваш нищо.