— В началото пътят за Хомакайдо бил познат на всички — монотонно разказваше Птол, — после започнали преследванията. Свещениците, които отслужвали ритуалите, били избити, както и поклонниците и техните симпатизанти. Водачите и лодкарите били прогонени, а разните писания — изгорени, докато нищо не останало в паметта на хората освен тази рицарска поема за подвизи, която ние се опитваме да съхраним за още известно време. Но тя също ще избледнее, ако не намерим последователи. Вие трябва да успеете и маршрутът отново да бъде начертан в червено на картата. Да, трябва!
Така по няколко пъти на ден Птол се променяше — от вманиачена възбуда изпадаше в най-мрачна депресия. Ту възхваляваше Давид като нов месия, ту го обвиняваше в самозванство. Младежът не отвръщаше с никакви възражения, мълчаливо изтърпявайки да отмине ураганът, нахлул в съзнанието й. И когато дойдоха да го вземат, вече непоносимо бе започнал да се отегчава. Чакаха единствено тях, за да подемат церемонията. Малка групичка, въоръжена с димящи главни, увоняващи въздуха с мирис на рибена лой, ги поведе по здрачни и окислени коридори до една зала, която някога навярно са използвали за склад на месо. Два стола от бяла дървесина бяха поставени в центъра на кръга сред пентакъл. Генераторен агрегат мъркаше в очакване да подаде необходимата енергия за осветление на сцената — в момента потънала в полумрак. Давид седна до своята спътница. Подготвителна глъч се надигаше от тъмнината и той изпита усещането, че комедианти припряно сноват зад огромната завеса с цвета на нощта. Сякаш да затвърдят в съзнанието му това негово впечатление, изведнъж отекнаха три удара, които разтърсиха целия хангар, после се стрелна лъч светлина и издълба просека в чернилката. Напрегнатата Сирс беше съвсем пребледняла. Давид забеляза, че върху колената си тя бе разпънала няколко бели листа и приготвила един от онези „неизхабими“ графити, каквито използват писарите.
Надигна се слаб стон на флейта, последван веднага от тътнежа на кола, която дърпаха неравномерно. Бронзова каруца се появи в светлинния кръг, теглена от десетина голи и слаби членове на сектата. Над колелата беше закрепено огромно корито, напълнено с вода, в което през смях и закачки се забавляваха хора, преоблечени като риби. Искряща двойна колонада, отрупана със скулптури, се бе извисила над тях, а по нея бяха насядали половин дузина ангели, намазани с лепило и целите обкичени с пера.
— Народът от небето и народът от езерото — прошепна Сирс. — Въздухът и сладката вода.
Давид разбиращо поклати глава. Лично за него това беше просто една пантомима на аматьори, зле съгласуван танц с предвзети пози, нелишен от моменти, будещи присмех. Самите костюми, набързо импровизирани с помощта на повторно използвани материали, досадно напомняха за благотворително представление — поучително, но без особена стойност, флейтата отново разпръсна своя неприятен мотив. От сянката изникнаха поклонници, в ръцете си държаха геги, а през рамо бяха преметнали кратунки. Ангелите ги обсипаха с шепи пера, хората-риби ги поръсиха с люспи.
— Благословията — обясни Сирс, — ритуалът преди заминаването.
Поклонниците грижливо събраха люспите от ламарина и ги закачиха върху късите дрехи, които се превърнаха в ризници. С перата пък обкичиха шапките си. И така, закриляни от двойния знак на небето и езерото, те имитираха натежала походка, без да се преместват дори със сантиметър. В този момент група деца наскачаха в кръга. Бяха предрешени в уродливи маски без усти и с подобия на корени, които покриваха краката им. Малчуганите се скупчиха лакът до лакът, после вдигнаха длани и отмерено заръкопляскаха. Макет на кораб затанцува по връхчетата на техните пръсти — имаше грубо издялано туловище, чиято голяма мачта и статуята на носа бяха боядисани в червено. Може би някакво ех vоtо43, откраднато от нечия транспортна компания?
— Морето на джуджетата — глухо изрече Сирс с неузнаваем глас.
— Солената вода — допълни Давид.
Думкане на барабан разпиля напосоки децата, които бяха заменени от мъже, покачили се върху кокили и преоблечени като великани. Дебелите им картонени глави бяха наполовина погълнати от огромни черни очила; те внимателно опипваха земята с гумените върхове на дълги бели бастуни. В долния си край панталоните им бяха зацапани с пръст. Няколко минути фигурите колебливо се извиваха в балет под акомпанимента на звучните трели, разпръсвани от флейтата.
43
Според обещанието (лат.) — табела, картина или предмет с израз на признателност. — Б. пр.