— Земята на слепите? — предположи Давид.
— Или Земята на великаните? — замислено отвърна неговата спътница.
След като описаха полукръг, хората с кокилите и поклонниците вече се бяха насочили към меден мангал, от който се надигаха стълбове пламъци. Срещнаха се пред един надгробен камък, заблестял целия в светлината на огнището. Поредица от думи, сякаш откъс от непонятна поема, се наслагваха върху него:
В долния край на камъка бе отбелязан символ: кръг, пресечен през центъра от две прави, успоредни линии — едната черна, другата бяла. Сирс се затрудняваше, преписвайки по най-бързия начин думите от колоната. Беше изплезила език като ученичка. Равномерно подредените слова в поемата накараха Давид да си представи събиране, чийто резултат бе този загадъчен образ с контури, осветени от пламъците. Прожекторът угасна над една последна картина: обединяването на поклонници и великани пред надгробния камък.
Почтителното поведение на поклонниците сякаш придаваше на техните партньори почти божествен ореол. Флейтата млъкна, сцената се опразни, запалиха факлите. Сирс и Давид се озоваха лице в лице в центъра на пентакъла.
— Е, и? — атакува младежът.
— Има твърде много неясни неща — отбеляза дамата, трескаво проверявайки нахвърляните записки — и все пак установих редица систематични противоположности: ВЪЗДУХ/ВОДА, МОРЕ/ЗЕМЯ, ТЪМНИНА/СВЕТЛИНА, ДЖУДЖЕ/ВЕЛИКАН. Поемата сама подхваща тези противоречия. Птицата-риба би могла да се тълкува като хвърчаща риба, небето-вода — като дъжд, сладкото море — като пресъхнало море, тоест лишено от сол. Солената земя пък може да означава безплоден край или опустошена местност, а тъмнината на огъня — невидимо лъчение или нощно лъчение… Какво мислиш ти за това?
— Струва ми се, че не би трябвало да търсим дословно тълкуване. Както си забелязала, става въпрос за двустранни позиции, при които всички елементи се свързват с ответния им противоположен. Тук аз по-скоро виждам проявено желание за излизане извън границите на антиномиите44 и стремеж за обединяване на контрастните сили. Призив за космически синтез. Поемата последователно намесва онова, което се състои в предходното: небе, сладка вода, солена вода, земя, море, тъмнина, огън… като от всичкото това прави множество от хибриди, от привидни чудовища.
Сирс сбърчи нос и се намръщи. Не изглеждаше убедена.
— Все пак има едно послание, лесно за разгадаване — настоя тя. — Морето на джуджетата и корабът с боядисан в червено нос. На компаса онази част от стрелката, която показва север, винаги е оцветена в металическосиньо; а тази, която сочи юг — в червено. Значи трябва да се отправим на юг. Към ония земи на великани, където, както ти казваш, противоположностите се събират накуп и се разрешават чрез един-единствен символ: кръга с двойния диаметър в черно-бяло. Може би това е идеограма? Графичното изразяване на думата, побираща в себе си всичко?
— Съществува ли някаква местност, известна под името Земя на великани или Земя на слепци?
— Ще проуча на картата.
Те останаха така неподвижни, взирайки се с тревога в очите си, и се обезсърчаваха само при мисълта, че трябва да разбулят загадката, която преди малко бяха имитирали пред тях.
Неочаквано Птол се появи в края на пентакъла. Беше гола, несръчно загърната в черна памучна пелерина. По сухите й бедра личаха следи от лепило и няколко перца все още висяха от хълбоците й.
— Можете да останете заедно цяла нощ при условие, че не напускате кръга — заяви им тя. — На зазоряване ще ви отведем до покрайнините на квартала. Успех!
Птол се извъртя на пети и нейната пелерина полетя, разкривайки бутовете й, намазани с олио. Сирс въздъхна. Факлите пращяха край тях, дъжд от искри се изливаше върху свирепите лица на стражите, оставени да ги надзирават. Давид се запита какво ли щеше да се случи, ако дръзнеше да пренебрегне тебеширената граница, очертала се по земята в потръпваща линия? Дали щяха да отидат дотам, че да го убият?
Сирс бе разгънала карта на Юга и с прецизни, резки отмятания отбелязваше някои наименования.
— Тук се срещат всички алюзии от поемата — установи тя. — Слушай: Проток на хвърчащата риба… Шонескава, което на диалект ще рече място, където небето и водата са се слели в едно… Солената равнина… Сомбрфьо, страната на вулканите. Онези, които са ни предшествали, вероятно са тълкували всеки стих като кодово име на даден етап.