— Никой от нашите предшественици не се е завърнал…
— А може би човек изобщо не се завръща от Хомакайдо? Това, че ги няма, не е доказателство за тяхната некомпетентност.
— Разбира се, но вземеш ли да превеждаш приблизително тези стихове, ще видиш, че за всеки са възможни десетина тълкования. Което означава още толкова градове, долини, равнини, местности… Хайде да опитаме с някакъв пример, ако искаш…
Той се наведе над смачкания план и за няколко минути обходи с поглед оцветените географски очертания на планини и пустини.
— Ето, виж! — възтържествува глупаво. — Ти тълкуваше „тъмнината на огъня“ като Сомбрфьо, страната на вулканите… Но аз пък съзирам други варианти: Ноарпюисаа — угаснал вулкан… Ебенваал — стара въглищна мина под открито небе, Блекфлеш — вътрешно петролно море… Така бихме могли да си кръстосваме по цялата Земя! Всеки стих крие хиляди комбинации, а пълният текст на поемата — милиарди и милиарди възможни решения, и то в посоки, съвсем различни една от друга.
Раменете на Сирс леко се отпуснаха.
— Какво предлагаш?
Давид навлажни устни.
— Мисля, че не трябва да изпадаме в грешките на нашите предшественици; да не се опитваме да превърнем тази поредица от думи в закодиран израз за точно определен маршрут. От значение е само главната идея: пресечна точка на противоположности; място, където парадоксът става факт, където разделенията и класификациите се сгромолясват, за да изчезнат… и изобщо всичко се смесва, превръщайки се в хибрид. Територия на пълния синтез… Като в картина на Йеронимус Бош45 може би…
Гласът му се разтрепера над последните срички. Затвори очи и остави Сирс да проучва картата. Кой беше той всъщност, та да претендира, че владее истината? В това издирване бе видял единствено заместител на колекцията, ненадейна компенсация, чийто път отново пресичаше този на отколешни негови проекти. И нито за секунда не се излъга относно… религиозния аспект на нещата.
Склонил брадичка върху гърдите, младежът най-сетне беше заспал, без дори да усети.
Събуди се в момента, в който губеше равновесие. Стражите бяха духнали факлите и пепелявосиво утро се промъкваше в хангара през процепите на ламарината. Чертите на Сирс бяха изпънати от безсъние. И понеже, докато размишляваше, непрестанно бе хапала изнервено бърните си, тази сутрин устата й блестеше на побледнялото лице като яркочервен плод върху фона на прясно варосана в бяло стена. После Птол изплува от полумрака. Отново беше облечена в кожа и държеше в ръка две непрозрачни превръзки.
— Време е — каза тя. — Нашите братя ще ви отведат до покрайнините на квартала. Постарахме се по най-добрия начин да ви представим песента на поклонниците от Хомакайдо, сега вече разполагате с всички ключове. Бъдете и вие хвърчащи риби и нека благословията на народите от небето и езерото ви съпътства!
Сетне ухапа и двамата по дясната ръка, целуна ги по устата и завърза превръзките на тила им. Давид се отпусна, остави се да го водят, като се мъчеше да не се поддава на усещането за „преграда“, което никога не пропуска да обземе играещите на сляпа баба. Твърде бързо загуби чувството си за ориентация. Сега, когато вече напълно се беше събудил, сцената на Страданието изплуваше на приливи в паметта му, отдалечавайки се дотолкова, че той започваше да се съмнява в съществуването на Птол и Раиф. Вървяха в продължение на един час. Под обувките им желязната настилка от квартала на старото рибно тържище се замени от каменни тротоари. Тишината и ехото на запустелите складове бяха отстъпили място на далечната глъч от народно увеселение.
— Спрете!
Давид за миг усети стоманения допир на острие в тила си, разрязващо възела на превръзката. После бе заслепен от слънцето. И преди да е успял да произнесе нещо за сбогом, техните необичайни водачи вече се стопяваха в пейзажа. Бяха се озовали сами със Сирс в центъра на някакъв пуст двор. Двете алени маски на Дядо-ще-ти-пусне-кръвчицата лежаха сложени върху посивял крайпътен камък. Във въздуха тегнеше мирис на дим. Сирс първа се отърси от вцепенението.
— Трябва да напуснем града през южната врата — заяви тя, като наместваше картонения си шлем.
— И накъде ще поемем?
— Хрумна ми една идея. Цяла нощ работих, следвайки посоката на твоята мисъл. Смятам, че ще останеш доволен от мен. Но да не се бавим повече. Налага се да тръгнем към морето и да намерим кораб, на който да се качим.
Давид не изпита никакво желание да възразява. Бързаше да се махне от този Град на Празненствата, чиято двулична, измамна атмосфера му се струваше все по-обезпокоителна.
45
Холандски художник (1450–1516), смятан за велик майстор на фантастичните и мистичните видения. — Б. пр.