Решиха да се измъкнат от друга улица и започнаха да се придвижват с наведени глави, вперили очи в земята, дебнещи с нарастващ страх за появата на златистите точици с идеална окръжност. Превръзката от извехтял памучен плат около врата на Сирс се беше превърнала в яркочервено шалче. Наложи се нейният приятел да я прихване подръка, дотолкова походката й бе станала колеблива. С почти недоловим глас тя го насочваше по пътя, който трябваше да следват. Така прекосиха един опустял квартал и можаха малко да си отдъхнат край някакъв фонтан. Възползвайки се от случая, Давид се вмъкна в близката къща, откъдето донесе провизии и чантичка с всичко необходимо за първа медицинска помощ. Това му позволи да направи вече твърде прилична превръзка, отговаряща на изискванията на съвременната асептика49. Няколко болкоуспокоителни допълниха този лечебен престой.
— Не мисля, че улучилите ме конфети са имали време да си свършат работата — рече Сирс с бледа усмивка, — но просто ми се размина на косъм. Говори се, че използвали и някакви серпентини от неразкъсваща се изкуствена материя. Те се усуквали около себе си под въздействието на човешката топлина и душели своите жертви като примката на бесило.
Десетина минути по-късно тя усети главозамайване. Давид реши да отдъхнат, докато се спусне нощта. Разби друга врата и се нанесоха на първия етаж в сграда, опразнена от карнавала.
— Малко вероятно е обитателите да се върнат до утре — обясни той. — Ще танцуват, ще пеят, ще пият и ще се натряскат до пълно оскотяване. После пиянството им ще ги изхвърли на някоя морава в общинската градина. Е, това ни предоставя известен шанс…
Изтощена от безсънната нощ, отслабнала от раните си, Сирс бързо заспа. Младежът я пренесе върху леглото на стопаните, а самият задебна в засада. Оттегли се в ъгъла до един прозорец, за да наблюдава улицата. Час по-късно изтръпна, когато отдолу мина Корк, съпровождан от своя вечен патрул в домина. Инстинктивно сдържа дъха си през цялото време, докато групичката не прекоси площада и не потъна в съседната пряка.
Щом вечерта се спусна, Давид отиде да провери шкафа в кухнята. Лакомо погълна резени шунка и студено месо. На равни интервали ходеше да се надвесва над Сирс, която все още спеше. Дали бе действал достатъчно бързо, или нейният организъм вече не можеше да противостои на ужасяващата сила на отровните конфети?
За щастие към полунощ тя седна в кревата и заяви, че е гладна. Той й приготви нова превръзка и обилно поръси двете кратерчета с шепа сулфамиди50. Кръвоизливът бе спрял. Сирс охотно се нахвърли на храната, не отказа и вино. Когато се засити, пъхна ръка под ризата и издърпа оттам картата, която винаги носеше до тялото си.
— Погледни! — повика го, след като разпъна долната част на плана, вмирисан на пот. — Ето тук!
Сочеше едно оплюто от мухи местенце в Морето на джуджетата, миниатюрна, едва забележима област с неясно име. С голяма мъка той разгада нещо като Остров Вортсо и повдигна глава, свил вежди в недоумение. Дамата се подразни от липсата му на ентусиазъм. Грабна графита и надраска в своята длан няколко срички.
— Вортсо! — задъхвайки се, обясни тя. — Вортсо е точно обратното на думата остров! Виж!
Разтвори широко пръсти, дланта й изпъкна още повече. Давид обходи с очи буквите, които слабото изпотяване от треската правеше нечетливи и разлети:
ОСТРОВ ВОРТСО
— Срещата на противоположностите! — ликуваше Сирс, разгорещена от изпитото вино. — Точно там ще отидем. И това е единственото място в целия пустинен Юг, което се подчинява на този механизъм! Разнищих всички наименования…
Поздрави я с оживление, но някак си неестествено. Мисълта, че отново ще им се наложи да прекосяват пресъхнал воден басейн, превзет от ония отвратителни племена джуджета, далеч не го изпълваше с радост. Беше се надявал на по-спокойно пътешествие, престоят в Града на Празненствата почти не им даде възможност да възстановят своите сили.
Реши да се примири и си легна. Спа дълбок, безпаметен сън, от който на сутринта го изтръгна шумното завръщане на домакините. Нахълтаха четирима: трима мъже и една жена, всичките полуголи и на практика неспособни да се държат на краката си. Бяха толкова пияни, че дори не забелязаха присъствието на натрапниците. Впрочем, едва влязъл, единият от тях отвори вратичката на долапа и започна най-старателно да се облекчава върху чекмеджето с хляба.
Давид отиде да помогне на Сирс. Заделиха хранителни припаси, измъкнаха куп дрехи пред слисаните погледи на празнуващите, сетне наместиха маските си и слязоха на улицата. Почти цял час им бе необходим, докато зърнат крепостните стени на укрепленията. Запречил южната порта, на пътя се беше разположил керван. Подръпвайки юларите, върволица камили надаваха пронизителни писъци. От откъслечните разговори, носещи се във въздуха, младежът разбра, че става въпрос за пътуваща трупа фокусници и музиканти, които се прибират у дома, сключили договор за сътрудничество с властите от Града на Празненствата.